69. Poor Elijah

от четири-пет месеца заседнах на  Delaney & Bonnie и  Dave Mason; не че преди не съм ги знаел, но никога не съм ги наслушвал и сега просто потънах…

и не че не слушам и друго, но непрекъснато си се връщам и не ми омръзват…

толкова са добри…

 

 

 

 

67. „There is no news.“

 

туй съм го пускал и преди, но няма по-подходящо

Within 24 hours, however, it seems the flood of news – official or otherwise – had dried up. Listeners who tuned in to hear the bulletin on Good Friday itself were informed: „There is no news.“ Piano music followed.

http://news.bbc.co.uk/2/shared/spl/hi/newswatch/history/noflash/html/1930s.stm

гледам, ослушвам се, не виждам никъде нещо ново достойно за споменаване

 

 

65. Van the Man – Man’s World

в старата изгора по едно време 31 август беше планетарен празник, тук празници и планети няма, но няма лошо да го споделим

 

 

най-доброто изпълнение е в  A Night In San Francisco CD2 1994, но в тубата е изтрито…

както и да е, и туй е велико…

а и туй става

64. за любовта, раздялата и още нещо… /3/

туй е много дълга казванка, но ще компресираме в дълги клипчета / които вие няма да изгледате / и цитати /линкове, които няма да прочетете/, тъй че ще си спестя само прилагателните…

и казванката само ще маркира точки, път всеки да си я минава както може /какво ще разбере е отделен въпрос…/

 

*

моят приятел преди време изкопа един екземпляр в тубата и му го пусна…

 

 

след туй му излезе това /и много други…/

 

 

*

изгледах го и си викам „баси идиота…”

и като всеки идиот го изгуглих видях че има издадена книга на български и отидох да си я купя…

 

http://iztok-zapad.eu/books/book/1828/sapiens.-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%8E%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B8

 

истина е, че лесно се удивлявам, но света около мен непрекъснато ми дава примери и „логически” доводи от сорта на „какво толкова, нали…”

юлиян вучков е професор, ако имате някаква определена идея за „професор” вие може да изпитате някакъв конфуз, когато го сложите пред името „юлиян вучков”, което всъщност е друга форма на просто утвърждения S e P, юлиян вучков е професор… но като си помислите, че и ивайло дичев също е професор, разбирате че „професор” е нещо като „инженер” , а вие знаете толкова идиоти инженери, че това, че който и да е „инженер” не може да създаде у вас какъвто и да конфуз, това е просто утвърждение, и ви носи „чистото” знание, че някой има диплома за инженер; само на инженерите е дадено онова дълбоко „знание” заключаващо се в „като знам какъв съм инженер ме е страх да отида на лекар”…

та ноа харари е професор и това не трябва да  ни удивлява, във връзка с нашите домашни примери…

 

разбира се, това ниво на професурата се уравновесява с нивото  на публиката /местна и световна/, щото ме мързи да преписвам – една положителна българска илюстрация

http://knigolandia.info/book-review/sapiens-kratka-istoriya-na-chovechestvoto/

 

а това е моят топ 10 безсмъртни бисери от ноа харари

 

1.”повечето бозайници излизат от утробата подобно на емайлиран съд, излизащ от пещта – всеки опит за дооформяне или ще ги нарани, или ще ги разруши. Човекът излиза от утробата подобно на разтопено стъкло – може да бъде въртян, разтеглян и премоделиран с изненадваща степен на свобода. Затова днес можем да направим децата си християни или будисти, капиталисти  или социалисти, войнствени или миролюбиви.”  с.15

 

 

  1. /туй под снимка на папата/ „католическият алфа-мъжкар се въздържа от сексуални контакти и грижа за деца, макар да няма генетична причина или обусловеност от средата необходимост.“ с.35

 

 

  1. „те /племето аче/ били изключително щедри, имали малко лична собственост и не били обсебени от желания за богатства и успех. Нещата които ценяли най-много били добрите взаимоотношения и истинското приятелство. Към убийствата на деца, на болни хора и на възрастни те се отнасяли както ние днес към аборта и евтаназията.” с.51

 

  1. въпреки усъвършенстването на умението му за мореплаване, Homo sapiens тогава все още е най-вече сухоземна напаст. с.63

но историческите свидетелства по-скоро ни представят Homo sapiens като екологичен сериен убиец. с.62

дълго преди индустриалната революция Homo sapiens е на първо място по унищожаване на растителни и животински видове. Ние имаме съмнителната слава на най-смъртоносния вид в историята на биологията. с.70

 

  1. /това ми е любимото/ средностатистическия земеделец работи повеч от средностатистическия събирач и срещу това получава по-лоша храна. Земеделската революция е най-голямата измама в историята. с.75

Уседналия живот несъмнено донася на първите земеделци някой непосредствени ползи като по-добра защита срещу дивите животни, дъжд и студ. Но за средния човек недостатъците вероятно са повече от ползите. с.78

/това го казва човека, който разказва как на самотен остров срещу шимпанзе няма шансове да оцелее/

 

  1. пастирите и фермерите често показват привързаност към животните и се грижат добре за тях, точно както мнозина робовладелци обичали и се грижели за робите си. Неслучайно крале и пророци се преобличали като овчари и сравнявали начина, по който те и боговете се грижат за хората, с начина по-който пастирът обгрижвал стадото си. но въпреки това от гледна точка на стадото е трудно да си представим, че земеделската революция не е ужасяваща катастрофа. с. 89

 

7.как хората могат да бъдат накарани да повярват във въобразен ред като християнството, демокрацията или капитализма?  първо, никога не признавайте, че той е въобразен. винаги трябва да настоявате, че става дума за обективна реалност, създадена от великите богове или естествените закони. с.103

/просто махни всичко въобразено и ще останат само професор и читатели – голи и боси, сами на полянка, освен със секс с друго не виждам с какво ще могат да се занимаят, а пък няма да има какво да си кажат… докато не дойде нещо, който е също без въображение, и е най-отгоре на локалната хранителна верига/

 

  1. не всички имат равни възможности да кулитивират и развиват уменията си – те обикновено зависят от позицията им във въобразената йерархия на обществото. хари потър е добър пример. Откъснат от видното си семейство на магьосници и отгледан от невежи мъгъли, той пристига в хогуортс без никаква представа за магията. Необходими са седем книги, за да придобие истински контрол над способностите си, както и знание за уникалните си заложби. с.124

 

  1. особено забележително е, че дори преди 1492г. повечето общества както в америка, така и в афро-азиатските региони са патриархални, въпреки че не са имали контакти помежду си в продължение та хиляди години. Ако патриархалните обществени структури в афро-американския регион са резултат от случайно стечение на обстоятелствата, защо в обществата на ацтеките и инките също са такива? с.138

 

Колко различни човешки светове са съществували на земята? Около 10 000 г пр.Хр. те са били хилияди. Към 2000 г.пр.Хр. броят им се е свил до неколкостотин или най-много до няколко хиляди. До 1450г. той намалява драстично. По това време , точно епохата на Великите географски открития, на земята все още има значим брой светове джуджета като тасмания. Почти 90% от хората по света обаче вече живеят в един мега свят Афро-Азия. с.150

През следващите 300 години гигантската Афро-Азия поглъща всички останали светове.

На афро-азиатския великан са нужни няколко столетия, за да усвои всичко погълнато, но процесът е необратим. с 151

/ спуквам се от смях от еврейската наглост да разказваш така историята на европейците – щото той говори и обикаля само европейски и американски аудитории – без да споменаваш Европа; а инак днешните европейци лишени от „въображение” си заслужават всеки „въобразен ред” в който евреин е решил да ги потопи…./

 

10 . Туй беше до 150 страница, има още два пъти по толкоз чисто злато, на която страница отворите каквото и да препишете е бисер…

 

 

 

инак ако обобщим от тук https://en.wikipedia.org/wiki/Yuval_Noah_Harari

това е просто „защитник правата на животните, гей, веган”… бихме добавили евреин, обитаващ мошав, омъжен в торонто и практикуващ медитация випасана, дарила го с … прозрения, просто красавец  https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B8,_%D0%AE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%8C_%D0%9D%D0%BE%D0%B9

 

*

това би трябвало да е накрая –  много е дълго, но ме мързи да преписвам /преди години сигурно цялата глава щях да я препиша…/

 

едуард гибън му четох първите два тома като излязоха и ми отвяха главата, бях много впечатлителен…  след известно време излезе и 3 и 4 том, тогава покрай него и описание му на еничарите ми светна нещо за империите и за техните представители… ние, представителите на малките народи, които сме били владени, и сме се освобождавали, и големите, имперски народи, които са владели, мислим различно, мерим света в различни кодове, които не са от един мащаб, не са с подобен хоризонт, и имат различен „характер”… /едно е да си владял, друго е да си бил владян…/

но не това е днешната приказка…

 

в предпоследната глава LXX на Залез и упадък на римската империя /ЛиК 2003 т.IV с. 446-485/ разказва историята на трибуна Риенци https://en.wikipedia.org/wiki/Cola_di_Rienzo

 

това наистина е последният последен римлянин

 

не съм чел нищо по-добро като илюстрация за това как способностите и достойнствата  могат да доведат някой до властта въпреки липсата на условия за това, и как характера на времето, обстоятелствата и самата власт си отмъщават и показват реалното съотношение на силите…

 

има неща които могат да се съживят, а има и други, от които остават само приказки, за които можем да говорим и палим…

 

щото е наистина дълго, само началото… останалото вие ще си го намерите в книгата, в нета го няма

 

В един квартал на града, който се обитава само от занаятчии и евреи, бракът на един ханджия и една перачка ражда бъдещия освободител на Рим. От такива родители Николас Риенци Габрини не може да наследи нито висок  пост, нито богатство; и даряването на едно либерално възпитание1 което те му дават мъчително, и причива за неговата слава и преждевременен край. Изучаването на историята и красноречието, съчиненията на Цицерон, Сенека, Ливий, Цезар и Валерий Максим издигат  над равните нему и над  неговите съвременници гения на младия плебей: той чете с неуморно старание ръкописите и мраморните паметници от античността; обича да раздава познанията си на простонароден език и често го провокират да възкликне: „Къде сега са тези римляни? Къде е тяхната добродетел, тяхното правосъдие, тяхната власт? Защо не съм се  родил в онези щастливи времена?” … с. 449

Е. Гибън Залез и упадък на римската империя ЛиК 2003 т.IV

 

тук главата на английски http://oll.libertyfund.org/titles/gibbon-the-history-of-the-decline-and-fall-of-the-roman-empire-vol-12

тук на руски http://royallib.com/read/gibbon_edvard/zakat_i_padenie_rimskoy_imperii_tom_7.html#1316599

 

 

Риенци се противопоставя на римските „олигарсите” колона, орсини, савели, фраджипанти… но в крайна сметка Властта има тежест, която никой не може да издържи без да се … изкриви, още повече носейки я сам, независимо колко дълбоко и силно упражнява вярата си в Добродетелите…

 

/ … а колона, си я носят и мерят вече 900 години; джеймс рикардс в „пътят към разрухата” разказва за палацо колона с.365-378

 

Знаех, че семейство колона не са единствени – има и други подобни фамилии из Европа, които предпочитат да не вдигат шум около себе си. тези фамилии нямат абсолютно нищо общо против, че не попадат в класацията на „Форбс 4000”. Такова богатство и дълголетие няма как да се дължат само на късмет. През период от деветстотин години в колодата си са сменили твърде много карти, за да може само късметът да е достатъчен. Трябва да има някаква техника.

Обърнах се към седналата от дясната ми страна италианска дама, поразителна брюнетка, и я попитах: „Как е възможно едно семейство да запази състоянието си толкова дълго време? Дори статистически е невъзможно. Трябва да има някаква тайна рецепта.”  Тя се усмихна и отвърна:  „Разбира се. Лесно е. Една трета, една трета, една трета.” Тя замълча, знаейки, че ще трябва да обясни, а после продължи: „Една трета се държи в земи, една трета – в произведения на изкуството, едната трета – в злато. Разбира се, може да имате и семеен бизнес, а ще ви трябват и пари в брой за неща от първа необходимост. Но трайните неща са земя, произведения на изкуството и злато. ” с.367-368

 

това е горе е забележително – вас вълнува ли „как да запазите богатството си”, ако ви вълнува не знам как може да четете тук, мен подобен въпрос не ме вълнува, просто щото нямам нищо…

то е като представител на малка държава да се вълнува от разрастването или сгромолясването на империите – това от което се вълнувам е Добродетелите и условията за тяхното утвърждаване…

нали си представяте как рикардс седи до тази мадама в това палацо и я пита – как успявате 900 години да запазите тези добродетели – това е Чудо, чисто статистически е невъзможно… и мадамата отговаря: „…”  /не знам, какво може да отговори щото нямам знание, мислите ли че някой го има…може би някой старец, представител на стара традиция го знае, но… по вероятно е да срещнете някой смешен масон с претенции, които са го научили да плямпа глупости в които вярва, че са на 3000 години…

пари и власт 900 години можеш да опазиш, но Достойнство…/

 

олег григориев в епоха на растежа накрая почва да пише големи глупости, след като се откъсне от икономическите фикции и стъпи в историческите спекулации:

В Европа елитът се възнаграждава не с пари, а със земя, но това може да става само еднократно. Когато цялата земя е раздадена, няма с какво да се купуват услугите на елита. Всеки се разполагана земята си и се опитва да отмъкне късче от съседа, а проблемите на върховната власт не го интересуват. Всъщност именно това се нарича феодална раздробеност.

Ако няма възможност да се въздейства върху елита отгоре надолу с помощта на парите, остава да се разчита на правото. Установява се наличието на сложна система от правни норми, регулиращи разнообразни взаимоотношения между равнищата на феодалната йерархия. Правото замества парите. Това не е много добър заместител, но все пак е някакъв.

Олег Григориев Епоха на растежа Изток-Запад С`2016 с. 352-353

 

забележително е как инак уж умни и с претенции хора могат да приказват пълни глупости; да въздействаш на някой отгоре надолу – директно му отнемаш предиката „елит”; още повече с пари, хеля пък през феодализма… това може да се роди в главата на някой който работи на заплата и се има за елит… /и точно затова не може да се говори за „елита“, щото всичко което сме набедили за такова отгоре надолу е на … заплата/

истината е че Правото се е появило много преди парите, така че правото не може да е заместител на парите, а обратно, парите са ерзац на правото, когато неговите основания се подкопаят от липсата на Добродетели… /но това не може да бъде обяснено на икономист, щото за него „реалността” е измерима, а както знаем същественото число не го лови…/

/тук инак е много дълго…/

 

*

това е един руснак който си отиде – и може да впечатли с начетеност, но може и да бъде разглеждан като „интелектуална полюция”

 

туй го пускам заради сравнението на джон ди и магическото с дон кихот и рицарството… като го чух, и … нещо разбрах, не само за магическото, но и рационалното съзнание, неговата преходност, и изобщо … онази донкихотовщина, която продължава да живее в нещо, което вече си е … отишло

последни разряди на сдал акумулатор…

 

 

/ това е като бонус –

 

никога не мога да ги разбера руснаците – седят на една маса, дугин руски някакъв уж консерватор и уж православен афроазийски пророк, гайдар джамал ислямски провокатор, мамлеев еврей десидент и слушат „интелектуална полюция” за цепката на полата…

седя и слушам и аз – и се чудя докъде ще ме доведе… /

 

*

това излезе преди два дни – горещо препоръчвам цялото /7 части/

 

*

туй е дълго, но накратко

 

когато ни попитат какво е свят – разказваме

разказа е … „въображение”, но то си е твое

 

идват едни и им е много зор да ви разкажат според тях си – те ви проблематизират разказа и „въображението”, но никога не се оставят те да бъдат проблематизирани…

 

не мога да разбера, защо и как европееца се оставил някакви да му държат сметка за … въображението

 

някакви говорят за юдео-християнство, пък даже и за юдеохристиянска цивилизация, очевиден оксиморон, щото съществуват юдеи, съществуват християни, съществуват атеисти, но юдеохристияни не съществуват… още по-малко пък тяхна цивилизация

 

„великият“ алжирски мислител  жак атали  преселил се незнайно защо в европа и станал френски гуру – говори за „юдейско-гръцко управление на света” /кой ще управлява света утре? Рива с`2013 с.23/ и за „юдео-елински идеал – новото и красивото” //кратка история на  бъдещето. С`2009 с.28/, сега гледам, че съплеменника му ноа харари открил, че „гигантската Афро-Азия поглъща всички останали светове” , вече не християнството, ами и европейското им пречи и им боде очите…

това което е веселото, че не го продават на себе си, ами на същите тъпи европейци, които седят е се учат от … тях

 

когато разгледаме гурутата и техните „откровения” за „това” което обитаваме и зяпаме медиите и това в което ни просвещават, обективно, ще трябва да заключим, че това вече не християнска, не е европейска, и даже не е юдео-християнска цивилизация, а една юдео-нехристиянска цивилизация, която много усърдно се бори с остатъците неизживени и ретроградни християнски или национални предразсъдъци, които разбира се са продукт на … болно въображение

 

това е една много свободна „цивилизация”, в която всичко е позволено, освен да изследваш въображението на нейните „основатели”

 

 

 

 

 

63. за любовта, раздялата и още нещо… /2/

*

вчера немците признаха гей браковете…

 

http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/06/30/2998648_germanskite_deputati_prieha_gei_brakovete_merkel/

 

не че има новина, беше въпрос на време, но е забележително как технологично и процедурно го изпраскаха за нула време…

„публиката”  не реагира – в медиите „разказват” как „социологическите проучвания” показвали голямо обществено одобрение за брака между еднополови…

 

във франция имаше това…

 

и въпреки него го прокараха

в италия през годините имаше много подобни на това…

и пак мина…

 

но поне се чу, че има и други…

 

/един руснак, комунист, преди години в нета гледах, който разказваше, как с отбраната на „белия дом”/парламента/ през 1993 е измила срама им, щото не са си отишли без бой…

 

 

немците са най-примерните и дисциплинирани граждани на света, които приемат всичко най-правилно стига да е по процедура…

 

*

често минавам през славейков да си търся стари книжки…

„синхронността” си прави често майтапи – щото в един ден си намерих „молтке” на фон назо, и „мария терезия” на карл чупик, и ги четох „заедно” – ако ги „срещнете” не пропускайте…

 

геният на молтке /разказан от ентусиазиран немец/ как стратегически движи квадратчета и правоъгълничета по карта в щаба до предходния му гений фридрих велики /разказан от австриец, очевидно преди аншлуса/ обикалящ като муха без глава бойните полета в стратегически надцаквания с посредствени и флегматични военачалници турени според титли и прослужено време…

 

 

уникален момент е да видиш как старото, улегналото, консервативното, благородното седи и се чуди как е възможно да се пръкне такова „варварско” и „свободолюбиво” нещо на трон… и в обясненията си стига до… бабата – Елеонора Демие д`Олбройз  https://en.wikipedia.org/wiki/%C3%89l%C3%A9onore_Desmier_d%27Olbreuse

която в средата на седемнадесети век е спадала към най-известните куртизантки на Венеция. Тя е дошла във Венеция като съпруга на камериер и се сближила с изящното общество. Там се запознала с херцог Георг Вилхелм от Брауншвайг Целе, който заради нея се отказал от престола в полза на своя брат. Като съпруга е родила на херцога дъщеря София Доротея, по-късно съпруга на Георг Людвиг от Хановер, който като Жорж  I /Джордж I/ възседнал английския престол. Тази кралица, която никога не е стъпила на земята на своето кралство, е известна по своя любовен роман с граф Кьонингсмарк и по своето продължително затворничество в двореца Алден. От тази нещастница произлиза кралица София Доротея, Фридриховата Майка. Той и е трети син….” /Чупик с.22/ и т.н и т.н. австрийски злословия…

има уникални „хабсбургски” прозрения…

Империята на Мария Терезия се противопоставя на тази коалиция на мефистофелска интелигентност и развратна покорност. Фридрихова Прусия остава чужд, опасен елемент в кръга на Европа дори тогава, когато Наполеон разрушава Фридриховото дело. В тъй наречените освободителни войни пруският дух отново оживява и той осъществява намерението си, когато възобновителните на пруската войска успяват да изтикат от Германия Хабсбургския дом. Прусия започва анексирането на Германия от войната в 1866 година, а го довършва напълно през 1871 година. Очакването, че в новия „Райх” пруският дух ще се измени и, според стопанското положение, ще се ориентира към Европа, към света, не се оправдава; основните принципи са по-твърди, отколкото стопанските искания и програми. Веднага след възстановяването на Райха, един човек, Нитше, предрича, че дори голямата държава няма да направи пруската душа по-свободна и по-мъжествена. Той написва следното: „В чиято душа робският императив: „налага ти се да коленичиш и ти ще коленичиш!” налага на човека да превие врат против волята си пред онези, които заповядват, дори пред техните външни знаци, почетните титли и отличия, той в голямата държава ще превие още по-дълбоко шията си пред големия господар, ще целува праха още по-смирено, отколкото пред малкия.

Да тази нужда за подчиненост остава все така силна, щото се превръща в немски „инстинкт”. Немците много леко отърсят от себе си традиционното съдържание на своята нужда за обожаване, щом се появи един нов човек, който ще може да ги увлече в още по-голяма покорност. Те отстраняват старите образи, пред които са коленичели, своите владетели и Фридриховия Хохенцолернски дом, с удоволствие се отказват от тази патриотична галерия, щом се един, който умее да ги принуди да се прекланят по-дълбоко, отколкото са ги принуждавали владетелите и Хохенцолерните. Пруска Германия дамо в един момент става несигурна: когато й се удава възможност да стане свободна. След няколко стъпки по новия път, пламва старата жажда към покорност с най-елементарната сила на естествен инстинкт: „Не искам да бъда свободен, искам да се прекланям; дайте ми господар!” В това положение немците приличат на едно явление от тяхната романтична история, Гаспар Хаузер, онова нещастно подхвърлено дете, което са държали в тъмница през целия живот, а след това изведнъж го пущат на свобода: но то започва да се лута и да плаче за тъмницата.” /Чупик с.368-370/

 

 

да четеш туй заедно /по съвпадък/ с края на „молтке” на фон назо за последните дни на гения – с описаната народна любов и признание, е страхотен емоционален гъдел и историческо откровение…

 

 

чупек /с.370/ „От империята на Мария Терезия, която е устроена по съвсем друг начин, остава старата имперска столица Виена, и незначителна част от бившите Хабсбургски владения. Пруският дух се стреми фанатично към това, да изкорени и потъпче този този чужд зачатък в организма на немския свят, да изличи неговите особености. Това упорство крие в себе си една дълбока мисъл. Това е последната глава на борбата, която започва преди 180 години Фридрих с фалангата покорници, това е борбата на северния плебейски дух срещу южняшко-благородническата култура.

 

има двама австрийци, които обожавам, Музил и томас бернхард, Музил е просто Един сам по себе си, „изличаване” на бернхард е гениална… но това са наистина хора, които като ги четеш, разбираш че единствено чакат да си отидат…

целият им свят е хлъзгав, героите няма за какво да се хванат, дори да се докопаш за нещо – то ти се изплъзва, това свят лишен от „триене”… няма за какво да се уловиш… просто се плъзгаш, плъзгаш… дългооо, колкото ти е писано… в нищото…

австрийци без империя…

но Музил и бертхолд са писатели, те… разказват

от австрийските благордници се раждат най-добрите слуги след края на империята; прикривайки маразма зад всеобща любов, и разочарованието от „загубата” зад борба за мир, чертаят по стар навик „картинки” и „планове” за нова „тяхна” империя, колко ще е „тяхна” е друг въпрос… но те определено са „обидени” на местната популация за неразбирането и неприемането им и си мислят, че ако я подменят с негърска и арабска – ще получат нужното признание и уважение / или най-малко ще накажат „неблагодарните”/ … туй последното е за паневропеизма и куденхов-калерги /писал съм и по-долу и … по-преди

https://en.wikipedia.org/wiki/Pan-European_identity    /

 

*

последната седмица страшно се прекарах – щото някъде слушах някакви да спорят, и хвалеха стиглиц, един даже го нарече гениален, и си викам може нещо да съм пропуснал; аз публични финанси по неговия учебник съм учил – и беше учебник, като учебник – като не знаеш нещо –от всеки можеш нещо да научиш, но после му четох статии и мнения попаднали от тук и там, и изобщо не ми прави някакво впечатление… та се вързах отидох и се изръсих с 60 и кусур лева за две книги да неравеството

http://iztok-zapad.eu/books/book/1239/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%83%D0%B7%D0%B5%D1%84-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%86

https://www.helikon.bg/books/220/-%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_198476.html

баси публицистиката , баси нивото, рядко мога да се хвана да прочета долкоз страници и толкоз малко неща да науча, става думи дори че няма факти…

1% срещу  99% – е и… всичко е на нивото на това където е публикувано http://www.vanityfair.com/

http://www.vanityfair.com/contributor/joseph-e-stiglitz

стиглиц пише във ванити фейр, пол кругман пише в ню йорк таймс – всички медии са в ръцете на 1я% – но те са загрижени и водачи на 99те%  от тези „високи трибуни“- бухахаха

ако стиглиц и кругман са лявото, а уйлям кристъл и подгорец са дясното, на човек не му остава нищо друго освен да се изстреля отсреща като реакционер

дето вика давила – реакционера не е по-надясно от левите – той е срещу /левите и техните десни/

 

оня ден ми попадна линк – гледах го 5 минути и само си мисля, баси и на тези не им е лесно – как ли се оправят, сред всичко това – къде участвам и колко от него беше мое…

 

http://nosikot.livejournal.com/4032091.html

 

след туй стигнах до коментарите – беше един единствен – това е „брехня” в нито една схема нямало блекрок и вангард – тези руснаци могат да убият комар със слон, не може да се отрече че коментара е в десятката

 

https://en.wikipedia.org/wiki/BlackRock

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Vanguard_Group

 

едните управляват активи за над 5 трилиона, другите за 4 трилиона… и ги няма

джеймс рикардс в една от книгите си сравнява с блекрок с 5те трилиона активи с БВП на германия от 3 трилиона…  и пак разказва как правителството им налага юздите… демек властта е другаде  / на всеки остава сам да си избира накого да вярва/

 

/пак ще препоръчам адам къртис –

http://www.bbc.co.uk/blogs/adamcurtis/entries/78691781-c9b7-30a0-9a0a-3ff76e8bfe58

където се „разказва” за блекрок и техния аладин

има също и в HyperNormalisation

 

 

*

инак от два дни слушам една книжка – не мога да я намеря във формат удобен за четене, и я свалих в аудио файл от руторент, и се забавлявам истински…

не че няма глупости, не че не са руснаци – по принцип хазин ми е омръзнал, единствено с демура се съревнова на кой прогнозата първа ще се спука, но продължава да е „регулярен” и да ги „актуализира”, но книгата има уникални моменти /пак казвам има и страшни глупости, но горещо препоръчвам, щото съм сигурен че всеки ще си открие нещо, дето не му е дошло до акъла, а пък е … очевидно/

 

може и повече да се пише по нея – но туй е само препоръка – 29 часа да слушаш книга не е занятие за всеки

хазин – щеглов  Лестница в небо. Диалоги о власти, карьере и мировой элите

http://www.ozon.ru/context/detail/id/136154461/

 

*

книгата на хазин е за Властта – аз от нея нищо не разбирам, щото очевидно нямам интуиция аз нея…

не мога нито да познавам, нито да я чувствам – щото съм се заровил в себе си, а вътре срещам само моя си обърканост, тъй че преди да се изясня сам със себе си, с другите отвън не мога да се занимавам

нямам съмнение че хората с „истинска” Власт или са социопати, или психопати, не може да се вземат решения и да се прилагат, ако наистина чувстваш, или те е грижа за „обекта” на решенията и действията ти…

трябва нещо много силно да потиска емпатичното, което според мен е изначално присъщо на всеки, съпреживяване… има хирурзи които не могат да оперират роднини, предполагам поради нещо аналогично…

 

та, много, обясняват хората с и във властта с някакви особени способности, нагласи и специална „воля за власт”…

не го разбирам…

аз си обяснявам всичко с „въображение”

и мисля, че има хора с „нормално” и хора с „корумпирано” въображение…

хората във властта са с особено и по особен начин „корумпирано” въображение…

 

 

имам един пример, който като всичко гръцко е като че нарочно измислен като за илюстрация…

става дума за павзаний – спартанския военноначалник, победителя при платея…

самата битка при платея не е някакъв особен шедьовър на стратегическата и тактическа мисъл – а една случайна, хаотична, иди ми – доди ми баталия от грешки, но с важни исторически последици…

 

 

историята която искам да разкажа започва с един обед след битката, разказан при херодот

 

Разказват, че се случило също и следното. Като бягал от Елада, Ксеркс оставил на Мардониос цялата си покъщнина. Гледайки позлатените и посребрени наредби и шарените завеси, Паусаниас заповядал на хлебарите и готвачите да приготвят същия обяд, какъвто приготвяли за Мардониос. Когато изпълнили заповедта му, Паусаниас вперил очи в златните и сребърните богато застлани ложета и маси, великолепната подредба за обеда и слисан от всички тия струпани богатства, заповядал на слугите си на смях да приготвят спартански обед. Разликата се оказала огромна и Паусаниас  посочил към двата подредени обеда и им рекъл: „Мъже елини, събрах ви заради следното. Имах желание да ви покажа безумието на вожда на медийците, който въпреки че има всичко това, дойде да ограби нас, които живеем така бедно.” Това разправят, че рекъл Паузаниас на елинските военачалници.

 

Херодот   История /част втора/ /IX.82/

Наука и изкуство С`1990  с.302

 

същият този очевидно мъдър военачалник скоро след това прави нещо „неразбираемо”, ако се абстрахираме от властта и нейната особена логика, предава своите на същите онези които е победил…

що…

явно щото иска власт – която „неговите” не му дават…

за някой туй ще е проява на „волята му власт”, за мен е просто „корупция” на въображението му, ще му се да яде като персийски цар, а не като прост спартанец, ще му се блясъка и медийските одежди, а не простотата на спартанския ред – в туй желание нема воля, тя следва – в нея има една развала…

/ това обяснение е смешно и жалко за тези, които разбират от Властта, щото нейната природа е да бъде цел сама за себе си – но толкоз разбирам…/

 

изумителното е – че тази история която започва от една проста спартанска трапеза някъде в беотия, и „корумпиране” на въображението на един спартанец, завършва в спарта в един храм, където същия е зазидан и … умира от глад…

 

128  Тогава и атиняните от своя страна поискали от лакедемонците да извършат очищение на светотатството в Тенар. Някога лакедемонците изгонили от светилището на Посейдон в Тенар група молещи се за закрила илоти, а като ги извели, ги избили. За това си деяние самите лакедемонци смятали, че Лакедемон бил сполетян от голямо земетресение. Атиняните настоявали също лакедемонците да се очистят и от светотатството си към Атина Халкиойкос. А случаят бил такъв: когато най-напред лакедемонецът Павсаний бил отзован от спартанците от длъжността му главнокомандуващ войските в Хелеспонта и бил съден от тях, той бил оправдан. Но понеже градът не го изпратил обратно, той по свой почин взел една хермионска триера и без разрешението на лакедемонците се озовал в Хелеспонта, уж за да участвува в елинската война, а всъщност за да води преговори с персийския цар, каквито водел и по време на първото си пребиваване, защото жадувал да властвува над Елада. Начало на тези си връзки той поставил с една своя услуга към царя. След оттеглянето си от Кипър по време на първия си престой на Хелеспонта Павсаний превзел Бизантион. Града владеели персите, а между тях имало и някои близки и роднини на царя, които той (Павсаний) взел в плен. Тогава Павсаний тайно от другите съюзници изпратил на царя заловените пленници, а според неговите думи те били избягали. Тези сплетни той вършел с помощта на еретриеца Гонгил, комуто поверил и Византион, и пленниците. По Гонгил той изпратил и писмо до персийския цар. Както по-късно се разбрало, в него било написано следното: «Аз Павсаний, върховен ръководител на Лакедемон, от желание да ти услужа ти изпращам тия хора, които са заловени във време на сражение, и ти предлагам, ако си съгласен, да се оженя за твоята дъщеря и да подчиня на твоята власт Лакедемон и останалата Елада. Вярвам, че като се споразумея с тебе, ще мога да постигна това. Ако ти си съгласен с някое от моите предложения, изпрати на брега на морето доверен човек, чрез когото в бъдеще да водя преговори».

129  Така гласяло написаното. Ксеркс бил очарован от писмото и изпратил на морския бряг Артабаз, син на Фарнак, и му наредил да вземе мястото на Мегабат, който дотогава управлявал сатрапията Даскилатида, и да поеме нейното ръководство. Възложил му също да изпрати веднага до Павсаний в Бизантион писмо-отговор, за да покаже царския печат и да изпълнява добре и вярно всичко, каквото Павсаний би му възложил, което да засяга интересите на царя. Артабаз пристигнал на местоназначението си, изпълнил всичко, което царят му бил поръчал, и изпратил писмо. Отговорът гласял: „От цар Ксеркс до Павсаний. Що се касае до хората, които ти имаш и ми ги изпрати през морето от Бизантион, нази твоя заслуга ще остане записана завинаги в моя дом. Също и предложенията, които ми правиш, ми допадат. И нито денят, нито нощта трябва да ти са пречка да вършиш това, което ми обещаваш. Тебе не трябва да те възпират нито разноските на злато и сребро, нито нуждата от много войска, ако някъде се яви. Заедно с Артабаз, благороден мъж, когото изпращам при тебе, извършвай смело и моите, и твоите дела така, както би било най-добре и най-изгодно и за двама ни.”

130   Павсаний, който и по-рано се ползувал с голяма почит между елините заради командването при Платея, сега след като получил това писмо, се възгордял още повече. Той вече не бил в състояние да живее по възприетия начин, напуснал Бизантион, облечен в персийски одежди, и пътувал през Тракия, съпровождан от персийски и египетски копиеносци. Той се хранел с персийски ястия и изобщо не можел да прикрива намеренията си и със своите незначителни постъпки давал предварително да се разбере какви по-значителни работи възнамерява да извърши по-късно. Той станал недостъпен и спрямо всички с толкова нетърпима раздразнителност, че никой не можел да се яви пред него. Затова именно до голяма степен съюзниците преминали на страната на атиняните.

134 Ефорите се оттеглили. И понеже знаели вече всичко точно, решили да арестуват Павсаний в града. Разказва се, че той щял да бъде заловен още на пътя, но Павсаний по израза на лицето на един от ефорите, който се приближил към него незабелязано от останалите му дал знак. Тогава Павсаний се насочил бегом към храма на Атина Халкиойкос и изпреварил ефорите, а и теменосът бил наблизо. За да не бъде изложен на несгоди под открито небе, той влязъл в една малка постройка до храма и се спотаил. При преследването му ефорите малко закъснели. Обаче след това, като се уверили, че Павсаний е вътре, те свалили покрива и вратата на постройката и го затворили вътре, като зазидали изхода, настанили се отвън и по този начин го  принудили да се предаде от глад. Когато забелязали, че в къщичката той е вече близо до смъртта, ефорите го извели от светилището още жив, но той щом излязъл, веднага издъхнал. М началото смятали да го хвърлят в Кеада, където хвърлят и другите престъпници, но след това решили да го погребат някъде наблизо. По-късно обаче богът на в Делфи посъветвал лакедемонците, посредством един оракул, да преместят гроба му на мястото където бил умрял – и той и досега се намира на площада до храма, както гласи и надгробния надпис . и и понеже извършеното от тях било светотатство – да посветят на Атина Халкиойкос две тела, вместо едн. Тогава лакедемонците направили и посветили на богинята две медни статуи, за да откупят Павсаний.

Тукидид   История на Пелопонеската война

Наука и изкуство С`1979

с. 86/90  /I. 128-135/

 

историята при диодор кн. XI. 44-45 / диодор за ефект прибавя и майката носеща кирпич/

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1454011000

 

при корнелий непот

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/anticni/Nepot/04_Pavzanii.htm

 

 

тая история обяснява защо спарта е издържала толкоз в пелопонеската война – започнала е здрава… на който му се корумпира въображението го … лекуват

когато се наредят няколко с „корумпирани въображения” без съответната … отплата – се раждат нови „success stories ” и въображението масово се корумпира – появява са „напредъка“ и „прогреса“ в нравите, и … „мечтата за по-добър живот“ –  и  силата изтича, докато всички масово задоволяват болното си въображение…

 

накрая  чакат варварите да ги освободят от теглото да задоволяват болния си вкус…

 

*

ако се върнем горе в началото може би ще забележите, че пропуснах острова – там  също нЕма протести срещу гейбраковете /или поне не бяха отразени/ – това е повече от естествено – щото при тях нещата са плавни – започват и се развиват в един забележителен постъпателен консенсуален порядък…

 

резултата, разбира се, не е по-различен – но някак няма драма, няма шум, „консервативна в стъпките си модернизация”, изобщо цивилизация…

 

имаше навремето един хит

 

певецът се казва pete burns и миналата година се спомина на 59, преди това се преобразувал в това

 

https://www.google.bg/search?q=pete+burns&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwj3kP2qkujUAhVLVRoKHesWBYwQ_AUICigB&biw=1920&bih=950

той не се е превърнал веднага в туй което е станал накрая – а на малки стъпки се е развивал и еволюирал…

въображението е творило своето…

 

да ви кажа, без да се обиждате – европейската демокрация ми мяза по нещо на  pete burns…

 

 

преди няколко месеца пак по съвпадък /синхронност/ четох едновременно две книжки

първата я бях чел на руски, но на киндел, а там се претупва – та взех си я на български и пак я прочетох Тило Сарацин – Германия се самоунищожава

https://www.helikon.bg/books/50/-%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%3A-%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA_204032.html

по същото време излезе четвъртата индустриална революция на клаус шваб

https://www.book.store.bg/p189039/chetvyrtata-industrialna-revoliucia-klaus-shvab.html

със „забележителния” предговор на еврокомисар кристалина георгиева /какъв забележителен пенкелер, къде се загуби тая хубава жена напоследък не знам; преди като беше в световната банка – по едно време без да сме я чували – стана политика с най-високия рейтинг; сега пак е там, но още не са решили и не са я турили пак начело…/

инак книгата на шваб е забележителна боза – но боза от „голяма работа”, колко „голяма работа” е шваб съдим по това, колко „големи работи” събира в давос… и можем да си мислим че са много „големи работи”, докато не прочетем какво  са написали…

самата книга съдържа „23 промени” изброени, прошнуровани и прономеровани…

книгата завършва с 23тата промяна Невротехнологии – последните две изречения от книгата са

 

Програмата Restoring Active Memory – RAM (възстановяване на активната памет) на DAPRA е предвестник на възстановяването и подобряването на паметта.

Симптоми на депресия при мишки могат да се излекуват чрез изкуствено реактивиране на спомени от щастливи моменти, както твърдят специалисти по невротехнологии от Масачузетския технологичен институт.  /с.228/

/другите промени макар и не така оптимистични  са  подобни/

 

КРАЙ

 

разбирате ли колко „щастливи” хоризонти се откриват пред човечеството – вземаш депресирания европеец – туриш му два кабела на тиквата, натиснеш копчето – реактивираш му „щастлив спомен” и ей ти го щастлив, оптимист, готов да гласува за светлото бъдеще на светлите спомени…

 

има два избора

или виждаш нещата като сарацин – и мислиш това което имаш – германия, австрия, италия, франция, България… като се опитваш да пазиш каквото е останало, без особен изглед за какъвто и да е успех…

или вярваш в глупостите на веселия елит, който се събира по върховете, да си приказва глупости как ще направи добитъка от низините щастлив с техника и … върнати спомени…

 

така стигаме до „24тата“ промяна, която в давос не се обсъжда…

смяната на елита – не нашият, щото той е компрадорски, той ще служи на който началник му сложиш /който го е сложил/ – а на онзи от неразчитаемите схеми…

а не знам начин как може да събори или смени – демек промяна непонятна

затуй мисленето за политика е безсмислено, това което наблюдаваме по телевизията е