109. „нещо си“ от 24.октомври 2010

моят Приятел вика – сигурно съм единствен който разбира писаниците ти, може би някой може да разбере и тетрадките на лудата приятелка на леля ти… и вика кой помни още бат дани, или още може да си го представи…

аз се възмутих – само не и бат дани… загубим ли чувството от несправедливостта спрямо дани кирилов, какво ни остава да пазим… има неща които касаят само нас си и трябва да ги пазим…

инак, нямам време да се обадя…

колелото на физическото се завъртя, зъбите му захапаха крачола на съществото ми, и то го последва, а аз си останах гол и без време…

реших да пусна стари неща за пълнеж… /намерих ги покрай сенека… и си викам що пък не, почти им е минала 10 годишната давност…/  

но да не сте само със старо – малко новини от мен…

не искам и не ви разглеждам като стари лелки сръбващи чай, разбира се, само ще ви запозная с явлението…

/сега щото сте и умни и красиви и модерни ще трябва да изпраскам цитат за да разберете какво ви казвам…

Колкото до мен, спокойно мога да мина без пощенските услуги. Мисля, че важните съобщения, пристигнали по пощата, са твърде малко. Казано съвсем отговорно, през целия си живот съм получил най-много две писма, които си заслужаваха пощенската такса (писах за това преди време). Пощата е онова учреждение, посредством което размяната на „грош за мисли“ става наистина, а не на шега. Що се отнася до вестниците, не е имало случай да прочета съществена новина в тях. Достатъчно е веднъж да прочетем, че някой е бил ограбен, убит или е загинал при злополука, че някоя къща е изгоряла, че кораб се е разбил или моторна лодка е експлодирала, че на западната железопътна линия е била прегазена крава, че са застреляли бясно куче или че посред зима са се появили ята скакалци – повече такива сведения не са ни нужни. Едно ни е предостатъчно. Щом като познавате явлението, какво ви засягат безчетните примери? За философа всички тъй наречени НОВИНИ са клюки, а тия, които ги печатат и четат – стари лелки, посръбващи чай. Но алчните за клюки съвсем не са малко. Неотдавна една от редакциите била подложена на такъв щурм за последните новини от чужбина, че в блъсканицата били изпочупени няколко големи стъкла – и то за новини, каквито според мен един умен човек би могъл да предвиди почти безпогрешно още преди дванадесет месеца или дори преди дванадесет години. Например Испания: достатъчно е от време на време да смесвате в подходящо съотношение Дон Карлос, Инфантата, Дон Педро, Севиля и Гранада – е, може имената да са се поизменили, откак за последен път съм чел вестници, – по липса на други развлечения да добавите борбата с бикове, и ще разполагате със същата вярна и пълна картина на испанските порядки – или неуредици, – каквато ще ви обрисуват най-стегнатите и ясни вестникарски репортажи под това заглавие. Що се отнася до Англия, последната значима новина оттам е била за Революцията от 1649 година и стига да знаете как се движат средните й годишни добиви, няма какво отново да се връщате към тоя въпрос, освен ако не ви занимава изключително финансовата му страна. Ако човек като мен, който рядко отваря вестник, може да даде мнение, то в чужбина не се случва абсолютно нищо ново, доколкото нова Френска революция не се очаква.

Новини! А колко по-важно е да знаем това, което никога не остарява. Кию Хи Йу, висш сановник от провинция Вей, проводил пратеник при Кюн Джоу за новини. Кюн Джоу повелил на пратеника да седне до него и го попитал тъй: „Какво прави твоят господар?“ Пратеникът почтително отвърнал: „Моят господар се стреми да намали греховете си, но все не смогва да им сложи край.“ Когато пратеникът си отишъл, философът отбелязал: „Какъв достоен пратеник! Какъв само достоен пратеник!“ Вместо с провлачени проповеди да дразни слуха на придремващите фермери в почивния им ден в края на седмицата – защото неделята е подходящият завършек на една зле изживяна седмица, а не светло и дръзновено начало на нова, – проповедникът би трябвало да призовава с гороломен глас: „Спрете! Опомнете се! Защо е това привидно бързане, когато всъщност не помръдвате от местата си?“

https://liternet.bg/publish6/dtoro/life/w02.htm

торо “живот без принцип” лик`2001 с.341-342 /

та

преди дни бат дани се обади: “как си”, “става” – викам; “как си с парите” – пита, аз “…”, давам заето, но веднага бързо съобразявам, и викам смело “бат дани, колко ти трябват”, има толкоз банки за обиране, за бат дани на всичко съм способен, той сам по себе си е индулгенция… той се смее с неговия топъл смях опростяващ всяка изказана глупост, с което те кара да се чувстваш способен на още по-големи простотии, и вика – “не бе, овчарче, намерили си работа…”, аз хлъцвам, давам повторно заето… и почвам да обяснявам “бат дани, миличък, нали знаеш,  нямам телефон, само като кажа туй и събирам любопитство, но губя доверие, мразим материалната отговорност, а всяка работа те кара да се чувстваш отговорен за материята, от бачкане не ме е страх, ама искам главата ми да е свободна, таквоз в този свят не се среща под път и над път; и засега чакам една “позиция” на хигиенистка в голяма обществена институция да се освободи, и се надявам да имам шанс, щото имам човек да подбутне…”, “оффф…” – каза бат дани – “утре 8.30 при мен…”, аз пак хлъцнах… и викам “… добре”

“утре” в случая стана бързо “днес”, аз облечен като за библиотека отивам “при бат дани”, мислех да си взема няколко кодекса, но си викам, може би пък да е свързано нещо с броене, де да знам, и отидох с ръце в джобовете… а там той в върло работно облекло и с нещо като ушанка будьоновка на главата… стои небрежно разкрачен, цигара виси на края на устните му, преглежда нещо в тефтера, съобразява, зад него един разтворен гараж, до него една баничарка, некакво разбрицано сузуки; пристъпям с вълнение “здрасти, бат дани…”, “здрасти…” – сериозно, но сърдечно ми отвръща – “идвай…” и се почна… в гаража две врати, каси, инструменти, товарим на баничарката… и поехме нанякъде; разговорът не върви, бат дани и строг и сериозен, викам на това се казва работа, залепям нос в стъклото и гледам мъглива, мръсна, събуждаща се софия… която се изнизва покрай мен назад, по едно време вече не знам къде сме, но излезнахме от града и се катерим бавно по едни баири, въртим се там, слънцето се появи, мъглата и смога останаха долу, ние продължаваме да се катерим… по едно време бат дани зави нанЕкъде из едни дърве и спре… поглеждам гледам  гора, на горе баир …. на баира хижа… “аха”- си викам – “специална операция… под прикритие сме, уж ремонтна бригада…”

бат дани скача долу от сузикито все едно е лексус, бързо отваря багажника и вика “вземай инструментите” и тръгва нагоре към хижата с неговата бойна походка… а за да се покажа в час питам “а вратите”, “вероятността да тафят врати от кола е по-малка от това да ти тафят инструментите…” ми отвръща през гръб…

 / аз мога много да нося, в школата като най-съзнатетелен /тъп/ме пращаха на най-отдалечения пост едната катушка /макара/ я слагах отпред, другата дето се развива отзад, една не стигаше до майна си, дето отивах, в едната ръка калашника, в другата устройството; докато стигна и се разгърна, тъкмо направя връзката и упражнението свършваше и трябваше да се връщам, навиването бише по-тъпо, щото ми тряваше трета ръка за да навивам… ако си мислите че съм свързочник, грешите, бях артелерист, топограф-звукомер – ловях … звуци/

та какво ли не съм видял… и носил

взех всичко, винтоверти, бормашини, зеге, бояджийска кофа с всякакви чудеса и джунджурии, и за финес турих и дълъг нивелир под мишница… даже можех да се почеша зад ухото

бат дани решително тътри нагоре, ама аз съм от село, търчим по петите му…

баира лед, отгоре не че е река, вада некаква ама се разляла такава хубава пързалка е направила, че викам с бат дани тук каква кушия с тобогани можем да направим като свърши операцията и току пред хижата една огромна локва с тънка коричка лед… бат дани мина все едно вървеше по водата, изобщо не се удивих на чудото и го последвах… до глезен във вода…върнах се и заобиколих дет минават останалите хора; при бат дани магия няма, всичко е чудеса, но той е толкоз земен, че всичко при него е като естествено, sprezzatura, братче…

как да ви кажа, нали сте гледали голф, състезателят по голф като прасне топката, она се прати високо и далеко на майна си, тежкаря сваля ръкавицата и подава стика до кибика с количката със стикове до него, е, аз съм тоя с количката, бат дани разбира се, е шампиона… мога да го разкажа и по-драматично, нали сте гледали изкуство с ленин; е, ленин все сочи нанякъде, а до него седи матрос с патрондаш и пушка, ако бат дани е ленин, аз съм матроса с пушката; не можете да видите ленин с пушка на стълбищата на смолни например, колкото за куриоза е рисуван няколко пъти с оръжие, но все на лов в “досуга”… в другия „досуг“ ленин е рисуван все на съботник, я на червения площад да носи с дърво с работници, я да бута количка, я подпрян на лопата говори нещо на копаещ работник… отплеснах се, както и да е, търся си някак ролята и паралела в историческа перспектива… в реалността съм кибик, бат дани е машина, докато оставих инструментите и се върна с първата врата, бат дани беше обезкостил двете стари врати… докато се върна с втората той сковал първата рамка, аз домъкнах всичко клекнах като негър край огъня и зяпам белия човек който си носи бремето на цивилизацията…

“бат дани – викам – тези старите врати не се ли затваряха?!”, “затваряха се – казва той – що?!”, “ами като са се затваряли, защо ги сменяме?!”, “щот туй е поръчката, овчарче, нали работа търсиш- има добри хора, решили да обновят хижата, да идват по-качествени клиенти… да расте оборота, да има ддс, данъци да се плащат, бойко да е доволен, че се пълни хазната, да има какво да раздава на добрите хора…”, “ама бат дани – викам – ний нищо не правим, щото едно го сменяме със същото само дето фацата му по-така, пък като гледам старата е дърво, масив,тези дето ги нося са някаква плоскост с фаца, ама не е ясно от какво са…”, “от стърготини с лепило са – но този свят търси фаца, а не гледа какво е и колко ще трае; ей тази дето я слагаме на банята съм казал, че я изкара две години, щото не е за баня, но шефчето тук дето поръчва ми обяснява, че него го интересува сега сезона… след две години друга/ако има още бизнес/” – и бат дани дръпва дълбоко от цигарата и забива клинчета по касата за да я „прогони“, аз си клеча като негро и пак почвам – “ама туй не е ли безсмислено, не е ли по-на сметка да се лепне едно таквоз фолио със фаца на старата врата, а не да се хвърля старата, дето е вечна…”, “ех, овчарче, да си прав не оначава да си умен; ти нали си чело шумпетер, какво открил чиляка, голяма откритие – “творческото разрушение”, това че едно нещо работи, една система работи, каквато и да е, не значи, че  трябва да се пази – щото камъните не са свършили, и си работели както винаги са си работели, но хората не са останали в каменната ера, развалили са си каменния рахатлък и прогресирали…вместо да се трепят с камънак, почнали да се трепят, с мед, с бронз, с железо, с барут, с атом, с днк, с на майна си откритието и прочие…”, баси си викам, вътре в себе си, бат дани е голяма работа… ама пак ме човърка нещо, ама неясно, а на един матрос с пушка, или на дърпащ голфаджийска количка, нито ленин, нито мастер голфаджия могат нещо да обяснят… но се престрашавам – и викам – “значи ние от творческото разрушение на тукашното шефче и неговата интенция да излъже с фаца /”да предложи качествена услуга и първокаласно преживяване на някакви баир-будали”/, ебахме мамата на здравата врата масив за да сложим един вносен талашит с гаранция две години…”, бат дани, спре, изгледа ме премерващо и вика – “абе ти затуй не можеш да станеш и хигиенистка – много просто мислиш – света има логика, трябва да разбираш логиката му, никой не те бие да я приемаш, но трябва да действаш спрямо нея – днес света е в перманентна революция, всичко се изменя, нищо не стои; давила реакционер ли е….” “реакционер е…” – викам, “Е, ама имал завод за килими, не е станал килимар или обущар като равидас или якоб бьоме, за да пази и упражнява древен занаят, и сигурно нещо е правил в тази фабрика, или нищо да не е правил, въпроса е че фабриката работила, демек не се е бъркал в логиката на света! сега ти – и бат дани слезе от малкото столче, което си носеше, щот правеше горния перваз на вратата, а той му идеше малко височък – си тук да изкараш н-ти лева на врата, и ми намираш кусур на работата, дето съм ти намерил, щото … тра-ла-ла; да не мислиш, че ми се пишеше конституция; за какво е нова конституция – щото за 30 години фацата в света се промени – и сега братята педали им е зор да се вземат и натискат за нова конституция, щото старата пречи, не искат вратата да се отваря напред, а отзад, и зор голям… като я напишем нова, колко си мислиш че ще й дадем гаранция, като отпочнем модернизациите, колкото на туй талашитеното, дето го туряме; НО, овчарче, лапащо мухите, кое е първо, вратата или конституцията, можеш ли да накараш популация която си сменя здрави врати без фаца, за такива с гаранция 2 години, да си останат при старата… трудно, те са “обучени” като кучето на павлов да искат “ново” /само като им светне на екрана „искам“ и те отделят „желание“ да го имат/, те не търсят “вечно”, искат си “новото” – щото само „новото“ им харесва, и светът и тези, които са ги дресирали така и им го дават, и който не го иска стои, или си мечтай да го вземат хигиенистка…” след тая дълга тирада бат дани пак се покатери на столчето разклати флакона с пяната и почна да оплътнява… и още говори, ама аз вече бях разсеян…

всичко стана идеално, шефчето прие “обекта” с доволство, с бат дани си оправиха сметките, бат дани в колата ми плати n-лева за “творческото разрушение” и поставяне на нещо дето ще изпълнява 2-5 години ролята на врата с гаранция на бат дани и си прибрахме…

бат дани с невероятнаа деликатност ми поблагодари и усмихвайки се каза “съвременият град ще остави на бъдещия археолог единствено канализация”

аз тъжно се усмихнах, ех, давила, давила, потупах задния джоб с парите, като стар педераст, вече участвах в създаването на бъдещите останки за археолозите…

като се върнах четох торо  

 Нека преценим начина, по който прекарваме живота си.

Тоя свят е място за труд. Какво само непрекъснато суетене! Почти всяка нощ ме буди пуфтенето на локомотив. Прекъсва сънищата ми. Без почивка. Прекрасно би било поне веднъж да видя човечеството в бездейство. Всичко е работа, работа, работа. С мъка си набавям бележници с бели листове, в които да записвам мислите си – повечето са разчертани за нанасяне на долари и центове. Един ирландец, който ме видял да си отбелязвам нещо насред полето, решил, че си броя парите. Ако някой като дете падне от прозорец и осакатее за цял живот или пък, изплашен от индианци, загуби разсъдъка си, най-често го жалят, защото е станал негоден за… работа! Според мен нищо, та дори и престъплението, не противоречи до такава степен на поезията, на философията, на самия живот, както тоя неспирен труд.

В покрайнините на нашия град живее един груб и недодялан печалбар, който е решил да огради с каменен зид земята си под хълма. Втълпили му го властите, за да го предпазят от нашественици, та сега той иска да копая три седмици с него. Резултатът ще бъде, че навярно ще припечели малко повечко пари, които да остави на наследниците си да ги прахосват глупашки. Ако приема, всички ще ме похвалят като трудолюбив и усърден човек; реша ли обаче да се отдам на други занимания, които носят далеч по-голяма същинска облага, ала малко пари, най-вероятно ще започнат да гледат на мен като на безделник. Тъй или иначе, след като не се нуждая от напътствията на сторонниците на безсмисления труд и не виждам нищо истински стойностно нито в намерението на тоя човек, нито в голямата част от начинанията на нашето или на което и да било чуждо правителство, колкото и завладяващи да изглеждат, избирам да завърша образованието си в друго училище.

Ако от любов към горите човек прекарва половината от всеки ден в скитане из тях, грози го опасност да го обявят за нехранимайко; ако обаче от любов към парите по цял ден сече тия гори и без време оголва земята, смятат го за работлив и предприемчив гражданин. Сякаш единствената полза, която градът може да извлече от горите, е като ги изсече!

Повечето хора биха се обидили, ако им предложат да прехвърлят камъни през една стена и сетне обратно, само и само за да получат възнаграждение. Ала малцина днес имат по-смислено занятие. Ето пример: една лятна утрин непосредствено след изгрев-слънце видях един мой съсед да крачи до своя впряг, който бавно теглеше тежък каменен блок, вързан под оста – човекът цял излъчва усърдие, нали работният му ден е започнал, пот ще рукне всеки миг от челото му. Безмълвен укор към всички безделници и ленивци, той поспираше редом с воловете си или, когато поизостанеха, полуизвърнат размахваше своя правораздаващ камшик. Тогава си помислих: такъв е трудът, заради чиято закрила съществува американският конгрес – честен и черен мъжки труд, честен колкото денят е дълъг, труд, който прави хляба сладък и подслажда обществото, който всички хора почитат и са въздигнали в култ; и ето един от светите богоизбрани, отдаден на необходимото, ала тягостно хамалуване. Усетих, разбира се, лек упрек и към себе си, понеже наблюдавах през прозореца, а не бях вън, зает с някаква подобна дейност. Денят се изниза и вечерта минах край двора на друг един съсед, който държи много слуги и глупашки прахосва пари, без нищо да допринася за общото благо, и ето че там видях тазсутрешния камък, положен край някаква причудлива постройка, предназначена да краси владенията на тоя лорд Тимoти Декстър, при което трудът на превозвача за миг загуби в очите ми всякакво достойнство. Слънцето според мен е създадено да огрява по-значими усилия от неговите. Към това ще добавя, че работодателят му, задлъжнял на почти целия град, скоро изчезна и след като лежа за кратко в Чансъри, се установи някъде другаде, та отново да стане покровител на изкуствата.

Пътищата за печелене на пари почти без изключение водят надолу. Да извършиш нещо, което ще ти донесе САМО пари, означава да си безделничил или дори по-лошо. Ако трудещият се не получава нищо повече от заплатата, която му дава неговият работодател, той е излъган, той лъже самия себе си. Искаш ли като писател или лектор да печелиш пари, трябва да си общодостъпен, което значи да се сринеш из основи. Трудът, който обществото заплаща с най-голяма готовност, е най-неприятният за извършване. Плащат ти, за да бъдеш нещо по-малко от човек.

https://liternet.bg/publish6/dtoro/life/10.htm

 торо “живот без принцип” лик`2001 с.248-250 /

…  

инак

цялата горна овертюра е заради туй – то е пуснато на 24 октомври 2010 – не помня по какъв повод…

Оня ден се потопих в „сатори”…

Не можах да разбера дали аз се гмурнах в него или то ме потопи, но определено в мен нямаше никакво противоречие или чувство, което да нарушава изначалното, загубено временно, спокойствие на разбиращото съзерцание…

Открих, че не мога да се възмущавам…

Цялата среда, всичко заобикалящо, пулсира от възмущение, излъчва възмущение, храни се с възмущение, отделя възмущение, търси като звяр и намира като жертва от какво да се възмущава. Възмущението не е просто доказателство за съществуване – „Аз се възмущавам – следователно съществувам.”, а е останало просто единствен модус на съществуване.

Инак възмущението е последеното, единствено останало, самотно изразяване на несъгласие, с което живота опазва границите на разумността си, преди да се самовзриви или предаде…

Наблюдавам тази стихия на възмущението обхванала наличното объркано блуждаещо поселение на територията, която обитавам, и открих, че ми е страшно чужда. „Културата” на възмущението заливаща ме от медии, „групови” сбирки, лични срещи, вече не може да ме докосне. При всеки един възмущаващ се на екран, в текст или разговор, виждам единствено едно „techne” на емоцията, вирус, игра завладяла деца. Няма капка разум…
… с това и в него няма капчица надежда…

Реалността е свинска, но не виждам разум, или надежда, в протестиращи прасета…

Там където се събират, точката, в която се сблъскват, непримливото настояще и безмислено преиграното възмущение от него, разбираш, че змията е захапала опашката си…
и просто трябва да се самоизяде…

Няма пространство за трето, нито остатък от разум за него, а и времето отдавна е изтекло…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s