106. Je Suis Данаил Кирилов.3.3.2.3.5.

бях си на село за малко, мама вика ела преди да затворят…

там вече всички с маски… след като всички са го изкарали

селяните са досущ като най-интелигентните граждани, трябва им опит, да видят, да опре до тях или близък, за да научат урок и да променят навиците си осъзнато…

до тогаз по мангъра, смело в борба за свобода и граждански правдини…

мама гледала някакъв репортаж по телевизията от някакво село, не е майтап, на вратата на хоремага бележка – “в магазина се влиза само с маска”, до вратата забит пирон със закачена на него маска, който влиза си я слага, като излиза я закача обратно на пирона за следващия ближен…

ще е жалко да изчезне такъв народ, все си викам – не може да изчезне таквоз едно чудо…

инак ако си на село, и не гледаш новини и не си губиш времето по мрежите, ще разбереш, че живеем Последните дни, дошъл е мор, далдисала се е некаква чума, чуваш кой си отплавал без време, друг че бере душа, трети се е свил от страх, отгоре на туй суша, не по чешмите, там с месеци вода няма, а и никой не чака да текне, просто кладенците пресъхнаха, кой може пробива със сонда, пробва късмета, лъже природата, купува време, мама с количка ходи с туби у съседи за вода, деца няма, не се чуват, не можеш и да видиш, младите отлетели, есен е, ноември… слънцето лъже… ние зазимяваме

човек ако е вярващ ще види, че Бог се е отвърнал от тук – но няма кой да забележи, щото по новините наратива друг, дават прогноза за времето, не обещават дъжд, съгласете се тъпо е да се молиш на метереолог, варелите стоя празни под капчуците, няма кой да се помоли, няма на кого, не вижда за какво, а и не знае как…

тъга е…

но всичко е толкова логично, естествено, нормална, баба дето вика – “ще чакаме участта си”

то си е участ…

съвременният свят няма да бъде наказан. той е наказанието. /EII,344b/

глупостите, в които невярващият в края на краищата вярва, са неговото наказание. /EII, 219b/

неверието не е грях, а наказание / NEI, 62f/

давила

знам че много дълго пиша, но то и без туй няма кой да чете…

писал съм по-подредено и …“внятно“, но файдата същата

туй тук не е вечно, днес стои тук, утре ще го няма – след туй ако има кой – друга изгора…

да гледаш стари сайтове е като да караш по междуселски път, дупка до дупка, невъзстановимо, нещо е стояло там, но вече го няма, инак тогава е било … “път”, минавало се е, разбирало се е, днес като археолог, от каквото е останало трябва да реставрираш какво е било, но не може… а то е на няма 20 години… в тубата я има и 10-15% от каченото преди 10-15 години…

инак в момента все едно е вечно…

изродите леваците колкото по-близо са до края, толкоз по бЕсно трият, все едно туй може да ги спаси…

социалните мрежи са виц… едно вечно “сега” под зоркия поглед на “собственика брат”, назначен от “собствениците на света” за директори по свобода и дежурни по правилност…

тук сме под радара, на мен пердето ми е паднало отдавна – не ме страх – няма от какво, Бъдещето отдавна е тук, на мен не ми харесва, нямам нищо общо с него; няма какво да му се плашим, ние го живеем пребивавайки, но поне можем да си го пцуем и да му се надсмиваме…

рузвелт в началото на първия си мандат за няколко седмици обръща америка – до март 1933 – е забранено производството, търговията и употребата на алкохол /въведена 1920г./, но пък населението е можело свободно /и гордо/ да носи злато в джоба, който го имал де…; края на март, началото на април 1933 нещата се обръщат- алкохола се разрешава, но притежаването на злато се криминализира – в рамките на седмици света се обръща – преди март 33-та – джентълмен е бил човек със златен долар в джоба, който е бил пък с бутилка – престъпник, след март – този със златния долар долар станал престъпник, а онзи с бутилката – джентълмен…

/по същите месеци в германия друг “революционер” обръща престъпниците и геносетата…/

до 1945 в “правилния” свят – хомосексуализма бил криминализиран, след туй ги правят “луди”, за да не ги вкарват у затвора, 1973 ги обявяват за … нормални /с гласуване на психиатри, които забележете, никой не ги е тествал за нормалност/, в наши дни, който ги смята за извратеняци, подлежи на санкции от държавата и се преследва… за „език на омраза“

въпрос на време е – да вкарват в затвора за мнение по горното, засега само трият, тихо и дискретно репресират /с цел меко да възпитат/ и глобяват… инак обучават възторжено децата на “новото”, и отучват старите от “предразсъдъци”, има свобода на мненията и убежденията, но от някои “предразсъдъци” “трябва” да се освободиш, ако не искаш да те лишат от свободата на мнение и убеждение….

та тъй

аз отлепих окончателно покрай делото на бил уоткот

https://en.wikipedia.org/wiki/Bill_Whatcott

тогаз из нета следях една канадска телевизия, вече я няма, изчезна, но нямаше драма със свободата на словото за това, и писах

върховният съд на канада осъди чичото – в което собствено нЕма новина, но в мотивите беше това

“truth may be used for widely disparate ends”

пичът разпространявал листовки, в които пишело че геювити са болни, щото има болести от които диспропорционално боледуват, което основавал на събрани медицински изследвания, но съда го осъдил, щото тази истина, не може да е защита при използване на “език на омраза”… а него го съдили за употреба на “език на омраза”

демек “истината може да се използва по много различни начини” и да говориш истина не е защита при използване на “език на омраза”…

и аз идиота чак 2013 проумях смисъла на мача – тогава писах повече, но то уйде всичко, и за америка и решението на върховния й съд за еднополовите бракове и за уоткот и канадския върховен съд; та, правото винаги трябва да има метаинстанция или метанаратив спрямо които истината да бъде обяздена; няма общество което да живее просто в истина, щото обществото живее в свят, който е разказ, спрямо този разказ се мери и истината, нейната приложимост, пригодност, и употреба…

трябва да изследваме разказа и неговите създатели, според който се мери истината, но тъй като това е точно властта, а Властта не обича да бъде разследвана, горното се табуизира с невероятни фокуси, магии и мъгли…

2013 вдянах че разказа не е юдео-християнски, а юдео-педерастки, щото вече нещата са толкоз напред, ме няма нужда да се прикрива, че наратива има още нещо “християнско” /и преди и тогава писах за атали – за юдео-елинската цивилизация/

/ американският върховен съд имаше 3 евреи от 9, канадският /в онзи момент 2013, там съдиите са с определен мандат /4 евреи от 9… това са факти, истина е, но от гледна точка от някаква свръхинстнация която определя кое е “език на омраза” – тази истина може да мине за “антисемитизъм”; в америка 3-мата евреи гласуваха за гей браковете, а в канада 3 на 1 срещу уоткот …

удивително никой не се е сетил да следи за квоти у върховните съдилища да отразяват поне отмалко съотношенията на етносите в страната, инак всякакви неща се следят за квоти, но има кой да преценява къде да се гледат квотите, и къде не…

стига да не питаш … “Кой?!” /  

сега, разбира се пак от “директорите на истината” и “дежурните по правилност” ще излезе, че съм “фашист”… което е наистина ужасно, и ще трябва да се оправдавам

тия го докараха човек да се оправдава за … факти

туй го пиша само да кажа, че до 1945 педерасите са били у затвора, не щото са луди, ако бяха луди щяха да ги вкарват в лудница, а защото са смятали явлението педерастия обществено опасно; след 1945, ги обявили за “луди” за да не влизат в затвор, което минава за хуманна стъпка на времето; днес да си педераст е гордост, но този който има различно от “възхитено” отношение относно сексуалните извратеняци подлежи на преследване и санкции; това е “прогрес”, има си хора които да преценят това, кое е хубаво, кое лошо, кое е прогрес, и кои трябва да си държат устата затворена, за да са на свобода и за да има “свобода”…

уоткот продължава да изразява своите убеждения, християнски, както разбира християнството, но е подложен на преследване, задето изразява убежденията си, християнски, той е готов да плати цената /не да плати глобата, а да лежи у затвора ако трябва…/  

https://vancouversun.com/news/local-news/anti-gay-activist-ordered-to-pay-55000-to-b-c-trans-activist-in-fight-over-hateful-flyer

туй го отбелязвам, да покажа, щото няма нужда от обяснение – Де е властта…

и кой я упражнява…

интересно е да се следи “преместването на Силата”, но някак е препоръчително да е тихо…

не че не се знае, но някак е неудобно да се говори, не знам защо, колко по-лошо може да стане…

сигурно много…

/при обсъждането на един тъп руски учебник – в който пишело за ролята на евреите по време на революцията в русия, един се изправи и вика – “учебника съдържа неприемливи факти”; сега фактите са факти, ако факта не е факт, обори го, ако е факт, неговата “неприемливост” не го прави по-малко факт; скриването на факти е … цензура, не свобода, и противоречи на … истината. Истина ли е… истина е… но когато господства наратив, на който фактите не отърват –  и истината отива в графата “език на омраза” и … мълчание/

когато педерасите не са в затвора, явно се отваря място там за другите…

всеки трябва да избере от кои е…

и да си знае … мястото

..

сега щото сигурно си викате – този изтреще

изтрещял, изтрещял, колко да съм изтрещял

щото след месец контекста ще е изгубен ще спомена, че в момента някакви феминистки и останали там каквито са с цялата прогресивна общност искат да изгонят от университета един комунист, мирчев, щото бил всички ужасни неща на този свят, всъщност защото не е … троцкист като тях / много може да се пише, но само ще става по-дълго – туй е за контекста/

за мен тези са изтрещели

ЕК ще предложи признаване на еднополовите бракове в целия ЕС

https://segabg.com/hot/category-foreign-country/ek-shte-predlozhi-priznavane-na-ednopolovite-brakove-celiya-es

поради липса на върховен еврепейски съд /както го направиха в сащ/ с подходящ състав, тези са решили направо с кубинките

за да няма съмнения – ако това мине, аз съм за излизане от ЕС, няма проблем македонците и западните балкани ще ни заместят…

сега че ще стана освен “фашист”, “антисемит”, “хомофоб” и … “путинофил” – преживява се

аз съм си аз, никъде не членувам, нямам организация, имам само главата си и я използвам, с подобни от едната страна на оградата няма да стоя; с това не влизам в друга кошара, колкото и да се опитват да ме вкарат…

с ценности търговия не се прави, сметки също…

значи всеки съюз се основава на някакви ценности, ако педалските ценности са европейските ценности, сори ама не са мои…; аз като влизах в европа, като плюх комунисти, виках “юбреее-дебреее” не съм мислил че викам за изпедерастяването… сори

оставам на този бряг… който иска да отплува…

инак цялата тая работа е дебела, стара, инженерна и технологична, с тресчотка за гарантиране на невзвратимостта /обосновано от попър/

той го е измислил и обосновал отдавна

“Аз не забравям, че атинската демокрация е все пак основана на робството. Но трябва да се разбере, струва ми се, че силната консервативност и затворения характер на родово-племенното общество могат да се преодолеят само с помощта на някаква форма на империализъм. И трябва да се признае, че някои империалистически мерки, въведени от Атина са твърде либерални.” /Попър “отвореното общество и неговите врагове ” С`1993 т.1 с.208/

в това няма конспирация, има план на едни и работа във времето, докато другите дремят и гледат новини, и мислят че ще им се размине, една „форма на империализъм“ си върши работата…

туй става и в самата империя още преди тя да го далдиса и у нас…

/това отче съм го пускал още в по-предната изгора, от него знам за отец руеда и “хомосексуалната мрежа” – търсил съм я из всички торенти, просто няма такава книга; в амазона уж я продават на невероятна цена за книга от 80-те, но ме съмнява, че само правят фишинг… ако някой реши да ми прави подарък, нека да е тя, дори в електронен вариант, ако я намери/

за да е рошава гаргата – има един динаяър дойчо – зюндел, едно време имаше много и дълго в тубата, вече е малко или няма нищо, канада го предаде на германия, той си излежа мнението в манхайм, излезна и умря; има един момент в едно негово интервю, който той обяснява, че вярва в кармата, като всеки западняк от XXвек той е с ампутирана вяра, затуй вярва в глупости, за сметка на туй мисли в аналогии, и сравнява америка от 90-те с ваймарска германия, като уточнява, че немците били невъоръжени и основно дисциплинирани, а в америка хората се чувстват свободни и са въоръжени, което е съществена разлика…

историята учи, че никой нищо не учи…

факт  

инак

една от най-щастливите ми години беше 1996/1997 – не че не беше трудна, и протестна, но основно я помня с … библиотеката, голямата беше малка, но не съвсем, вече не боледуваше през седмица, а малката още не беше замислена, и се застоявах от-до- в библиотеката

/тъкмо тръгвахме по европейски път…/

бях последна година право /задочно/ – записах с един изпит условно /търговско/ и през годината имах четири изпита, на септември бях с пет… но каква година

почнах с тибет /всичко, като лисица в кокошарник/ “животът на миларепа” излезе след това, четох го години всяка година по един път/, монголия, после китай /крюков, василев, конрад, сима цян още 8 и 9 том не бяха излязли, вечер лао дзъ, конфуций, чжуан дзъ…/, после индокитай /тогава се влюбих в камбоджа/, виетнам, тайланд, бирма, индонезия – от там потънах у папуасите, всичките митологии и приказки от региона де имаше на руски изчетох /неверман ми е любим/, и забих при аборигените /берндт Р и К, елькин, роуз, кабо/, четеш уйлям бакли “австралийский абориген” и цялата цивилизация ти става … прозрачна; накрая тъкмо да почна с индия и правото вече не можеше да чака и потънах у параграфна самсара за един тъп кетап … /само по повода да кажа че единствена правна книга която има смисъл е историческа – Berman – Law and Revolution / рус. харольд дж. Берман – “западная традиция права – эпоха формирования” другото е занаят…/

напълних си главата с невероятна бисери и глупости…

всичко туй го пиша за да го докарам до … конфуций

тогава се впечатлявах от такива неща

Хората ненавиждат бедността и неизвестността, но ако едното и другото не могат да се избегнат по достоен начин, следва да се приемат.

Хората желаят богатство и високопоставеност, но ако едното и другото не могат да се придобият по достоен начин, следва да се отбягват.

/тогава обаче го четох на руски така по семененко конфуций-изречения-глава 4

5.

Учитель сказал:

– Знатность и богатство – это то, к чему люди стремятся; если они нажиты нечестно, благородный муж от них отказывается. Бедность и униженность – это то, что людям ненавистно. Если они незаслуженны, благородный муж ими не гнушается. Как может благородный муж добиться имени, если отвергнет человечность? Благородный муж не расстается с человечностью даже на время трапезы. Он непременно с ней, когда спешит, и непременно с ней, когда находится в опасности./

а това е джуан-дзъ /глава 4/, уж за същото, а точно наобратно – с китайците ставаш кривоглед

Когда Конфуций странствовал в царстве Чу, тамошний безумец Цзе Юй, проходя мимо него, пропел:

О, Феникс, Феникс!
Как померкла доблесть твоя!
На грядущее нет надежды.
К прошлому нет возврата.
Когда Поднебесная процветает,
Мудрый окружен славой.
Когда Поднебесная в упадке,
Мудрый радуется жизни.
А в наше смутное время
Он сочтет за благо избежать казни.
Счастье легче пуха.
Нельзя его удержать.
Несчастье тяжелее всей земли,
Нельзя его обойти.
Но довольно, довольно
Править людьми властью добра!
Гибельно, гибельно
Прятаться в круге, начертанном на песке!
Земные тернии – не терзайте скитальца!
Мой путь извилист,
Не раньте мне ноги!

Деревья в лесу сами привлекают к себе топор. Масло в светильнике само сжигает себя. Коричное дерево источает аромат – и его срубают. Лаковое дерево полезно для людей – и его долбят. Все знают пользу полезного, но никто не знает пользы бесполезного.

/туй е голям апендикс – не знам дали ще имам време друг път – сега само да го отбележа…

има два случая когато се отказвах да продължа да изследвам, щото е сложно, и предполагах, че напред ще съм по-подготвен, а нещото е много сложно за мен сега…

първият път – беше 91-92, имах една позната германка, 90а година ми прати колет като на бангладешки селянин с консерви и прочия ядива, и вътре беше турила “битие и време” и ксерокс на “кант и проблемът за метафизиката” /щото и говорих само за дилтай и херменевтика/, в “битието”, което беше обвито с найлон тънко и незабележимо беше пъхнала и десет западни марки… /дълго ги пазих/

та хванах се да превеждам “битие и време”, абзац по абзац, страничка по страничка, бавно и с мъки десет страници /преди години ги намерих някъде, напълно прилично/ и се отказах, щото не съм готов… и е бавно

в самото начало на “битие и времехайдегер казва  “и всичко туй, изтръгнато нявга от феномените с върховно усилие на мисълта, макар и в откъслечен и начален вид, отдавна вече е станало тривиалност.” та тъкмо с върховно усилие на неможенето ми изтръгвах мисъл от непонятното, и преположих, че някъде в бъдщето няма да ми е толкоз тежко, и ще имам повече време и отложих…

и не излезнах от … тривиалното

разбира се, като излезна превода /беше отбелязано в старата изгора/ я прочетох, но не с това усилие, и не с онази първа тръпка… нещата трябва да се четат на момента, ако ще да се бориш с тях като прасе с тиква, или като глупак с хайдегер…/

другия път беше, през 1997, като потънах в китайците, и се чудих дали да отида в индокитай и да продължа с историята или да взема и-цзин и да отплавам… имах вече два -три превода, български и руски… и пак си казах, не съм готов… и уйде живота в подробности

трябва да се чете, и не трябва да се отказва, щото ако не е СЕГА, е НИКОГА, по-късно е друго, различно, невъзвратимо…

УТРЕ е само хипотеза…

трябва да се чете все едно че няма утре…

“утре-то” ражда само илюзии и абортира всеки резултат

но това го научаваш, едва когото утрето стане очевадно проблематично… /

та

там някъде на 30 години прочитам конфуций

помни, че твоят син, не е твой син, а син на своето време

и си викам – колко велико…

аз тогава син нямам, но пак …. колко е велико   

живота пред мен… тъй си мисля

на около 50 тръгнах на фитнес… /Феникс, Феникс…/ това е нелепост непредставима, невъзпроизведима; не може да се разкаже, просто аз във фитнес, и публиката почва да се хили; мразя огледала, там те са навсякъде, чувствам се като хамстер в колело, като онанист на площад… инак рано заран “общество” от ентусиасти е отбрано /туй е малък захлюпен квартален фитнес/, едно боксьорче на моите години, категория перо от постоянното присъствие, тренира двуразово, нечовек – със странни, но за сметка на това твърди убеждения, един професор от университета, щангаджия, готов за всякакви политически предизвикателства и проекти, едно темерутче, методично като мен, но упорито за трима; за цвят, ако щете вярвайте идваше и едно англичанче педерастче от дъжд на вятър, да ги измислях по-добре нямаше как да ги … измисля; идваше и едно шевче от голяма компютърна фирма, бил каратист, ама точен; моят принцип е да се уморя, пот да се лее, аз съм от онези на хегел дето взимат “умората за резултат”; като свърша там, два часа по-късно продължавам да се потя като кон, но мускулите болят ли ме, всичко е добре; докарах се до там, че ако нямам мускулна треска, нещо не е наред, липсва ми; та туй компютърджийче, се опита да ме учи, щото сигур будя съчувствие с … неумението си, как е правилно да се прави, но аз на нищо вече не мога да се науча, знам че е наука, но не ми пука, аз ходя да се уморя, а не да градя тяло; та с него ни тръгна приказка… той се завърти, завърти из уредите, па дойде да му кажа нещо…

интересно му е…

говорим за техника, история, разказвам му за маршъл маклуън, карам го да гледа адам къртис, почва, харесва му, но не може да изгледа цели 4 серии;

той е малко над 30, почти колкото дъщерята, има жена, малък син, и аз му цитирам конфуций

помни, че твоят син не е твой син, а син на своето време

хареса му…

после говорим и аз изведнъж загрявам, че той повече я разбира като за сина, а не като бащата /както сигурно и аз на неговото време…/, демек че в него още е по-силен стремежа да се откъсне, а не да задържи /малките които са толкова сладки с доверието си, ги чувстваш тогава толкова сигурни и верни… че изобщо не предполагаш какво иде…/

с много неща които ни изглеждат ясни и прости, с времето разбираме, че са сложни и различни, но това се разбира само с времето и … смяната на ролята, инак те си остават там в миналото ясни и прости

покрай него ми светнаха много интересни неща, щото той е “успешен”, ми отвинти главата като твърдеше самоуверено, че най-важното е да си … “адаптивен”, светът се променя, за да си успешен, най-важното е бързо да се променяш и настройваш; за мен “адаптивен” означава почти безпринципен, безхарактерен, нагаждач… за мен “успеха” никога нищо не е значело, щото вертикално успех и постижение няма, то е път, и няма адаптация, а търсене…

/когато дойдат от задокеански големи шефове, той ми казва, че им казва туй, което те искат да чуят, макар че се опитват да го объркат; а мнението му си остава за него; ако е „оперативно интересен“ шефовете му определено могат да научат за него повече, отколкото той сам знае за себе си, но това е подробност; на това надхитряване се крепи цялата … „световна система“ на собственици и изпълнители… не е много стабилно/

да няма недоразумение, той е страшен симпатяга, много е готин, но той си е от … “своето време”

аз познавам компютърджии, и макар по принцип да са готини, просто пет пари не мога да дам за тях, щото са объркани, като вярват същевременно, че всичко им е ясно, без да го разбират; трагедията на нашето време /което не е мое/, че подобни на джобс, гейтс, мъск, и прочие форматират, определят тренда /или поне са инструмент/ на “времето”… за да си добър в компютрите, трябва от малък и по-много да се занимаваш с математика, техника, програмиране, дори и да четеш, бекграунда ти е технически, самата среда е силно състезателна, по гръцки – агонална… агона е невероятен мотиватор, но и силен ограничител, и заслепител, там растат и се мерят азове, средата е форматирана в ясни, но тесни критерии, просто няма място за “вертикал”… и смисъл не е вирее, когато времето мине, и почваш да се “досещаш”, целият ти опит е твърде тесен и плитък, за туй и са способни да вярват в невероятни глупости, а проверевят критично всичко; и се отнасят към фактите и историята /ако изобщо се замислят за нея/ като с програми с “аз” и “състезателно”; няма смисъл да им отваряш очите, безсмислено е…

тука има още, но няма време – днес искам да го пусна…

вчера сестрата на жена ми дойде на гости, тя живее в странство, има здрави убеждения, но е гледала разни филмчета, които са станали причина да вярва в някои глупости, говорим си, аз и обяснявам технето с което ще ни натресат гей браковете, тя слуша с разбиране, но по едно време изръси:

– ама те са от толкова време вече /геювити/ защо продължаваш толкова да се връзваш…

за нея мача е свирен, тя не е програмист, но разсъждава като такъв, явно дългото е основание за приемане, щото работи; тя не може да схване, че в момента в който приемеш, следва следващото, тук няма край…

за мен не е дълго – изобщо не го меря така – въпросът е от високо и е точка – и от там е вечно неприемане…

това не е въпрос на спалня – това е въпрос на площад – те го изнасят на площада, не аз; аз от спалнята не се интересувам, но когато сме на площада, колкото и дълго да продължава, именно щото е площад съм против – щото там е какви сме като … цяло, инак отиваме в съвсем друг разказ, в друг филм, в друга цивилизация, аз си пазя моята, в друго цяло не влизам…

ако ще да трябва да влезна у затвор…

аз не съм адаптивен…

отидох и си прибрах знаменцето от терасата, нямах мерак за сгляда с бате дани…

днес нямаше какво да го питам…

/туй долу ще изчезне след време затуй да отбелижим какво е било – supertramp fool`s overture/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s