104. Je Suis Данаил Кирилов.3.3.2.3.3.

преди месец сина иде и ми казва “тате, дай да гледаме един филм”

викам “бегай оттук”

той “айде бе, много те моля”

никога не ме е молил да гледаме филм, аз от време на време му пускам някой, ако пита какво да гледа, но не гледам и той го знае

туй е малко дълго – но ще го турим за увертюра

от 2009 не съм ходил на кино… и изобщо не съжалявам, сигурен съм, че нищо няма да пропусна

хората с камера и пред камера, не могат нищо съществено да ми кажат

да съм гледал на комп или на гости пет-шест филма преко сили… наистина, но никога целите, нямам нерви да ги издържа

телевизора го изхвърлих преди две години, а и преди това почти не съм го гледал, филми пък хептен

туй се получи някак бавно и естествено – не помня откога не бях гледал филм, който да ми хареса, но не ми беше проблем

два филма ме обърнаха окончателно

2007, минавах от време на време през един лапешки форум за фантастика и фентъзи, и там в раздела за кино приказват за Борат, колко велик филм бил; аз рядко ходя на кино, но си викам баси ажиотажа, може пък да си заслужава и … отидох

тотален, пълен дизастър – бях ошемлен /точно по руски/…

значи тогава покрай тоя боклук за първи път ясно осъзнах страшния капан на изкуството, в който сме затворени; аз преживях невероятен потрес и отврат от запознаването с този “културен факт” и някак спонтанно вътре в себе си си поисках парите, които ги бях дал преди час и половина, обратно /времето е невъзстановимо/, после след размисъл осъзнах, че имам дълбоки и непоправими вътрешни, емоционални, психологически, душевни, ментални поражения следствие на досега ми с това културно лайно и си помислих, че трябва да има възможност да поискам обезщетение от авторите за причинените вреди и травми…

разбира се – това беше импулс – знаех че няма такава възможност…

ако отида до магазина и си купя кренвирши, и ги консумирам, след това разбера че са били развалени, щото са ми причинили страдание, неразположение, неработоспособност – демек са ме отровили – имам всички основания да заведа иск срещу търговеца и производителя, които са ми продали този боклук… и имам голям шанс да си получа не само парите които съм им дал, а и сума която да ме обезщети за изтърпените страдания…

НО ако отида на кино подлъган от реклама и видя едно отровно шкембе чорба, което ми довежда душевни и прочие страдания и неразположения поради очевидна некъдърност и простотия – аз не само съм лишен от възможността да се обещетя за страданията, а даже и не мога да се върна парите за билета…

тогаз просто избеснях – ядосах се на себе си, реших че сам съм си виновен, че съм се доверил на някакви хлапетии, които резонират статии, които четат у тъпи списания и сайтове, места създадени точно за подобни резоньори, хора които искат да имат мисли, но се неспособни да ги създават – повтарят това което са прочели, и си казах „толкоз“…

2009, отидох с малката на “аватар”, почти на премиерата, голям шум, аз за да съм с дъщерята, някак “заедност”, „културна програма“ и прочие, залата пълна, аз камерън не го понасям, ни терминатори, ни титаник /никога не съм го гледал, само на части, случайно по телевизията/ и някак щото не съм много интелегентен до средата не можах да се ориентирам в разказа, чак тогава загрях какво левашко лайно ме залива; чувството беше особено остро, щото до мен седи дъщерята, тогава на десет и зяпа, и аз си викам на тези изроди едно, че давам пари, ами дъщеря си водя да я тровят със сини смърфове с опашки и плакатна изродска примитивна пропаганда…

слава Богу, не й хареса…

Но това беше последният филм, който съм гледал на кино…

наистина не мога да гледам филми повече…

пари че няма да им дам, няма, да тегля от торенти не ми е проблем, щото нямам чувство, че крада, но честно казано не тегля, щото не искам да се тровя; пари да ми дават, свинщината им не я ща… за да си го представите, си помислете че съм мюсюлманин и ми предлагат свинско, ами свинско не ям и толкоз…

ако ми кажете че туй е култура и изкуство, ще ви кажа – “че сигурно се шегувате, това не може да е нито изкуство, нито култура, това една пошла пропаганда и лош вкус…”

с татко ни беше чудно как дядо никога не гледа филми…

дядо имаше убийствен лаф – какво да му гледам, туй е филм

тогава даваха много руски военни филми, дядо беше фронтовак, с татко си обяснявахме с това отношението му към … филмовото “изкуство”; но дядо не гледаше никакви филми… /като бил млад инак бил театрал, на село има салон, поставяли пиеси, дядо бил актьор…/

/трябва да се забележи, че лекарите не обичат лекарски филми, щото знаят, че филма няма нищо общо с реалността, през лятото говорих с криминалист, който обича военни филми, но смята криминалните филми за особено глупави, от всички професии съм забелязал, че само адвокатите харесват адвокатски филми, но то е щото природата ги е надарила с малко мозък, повърхността култура и висока самооценка, а дейността им няма никаква връзка с реалността и фактиге; за хора които гледат всичко може да се каже, че от нищо не разбират, а консултантите на филми от всякакви специалности, историци и прочие, трябва да бъдат разстрелвани, при мораториум или отмяна на смъртното наказание, трябва да бъдат въдворявани за превъзпитание по селата във ферми за полагане на системен селскостопански труд, за облагодетлестване от особено нагло мошеничество…

това не само за игралните филми, аз късно си пуснах кабеларка, там дискавърита, хисторита и прочие глупости; имах късмет още в началото да попадна на филм за камбоджа и кхмерите, и щото бях чел много го гледам и се побърках, по аналогия си помислих, колко много не знам за друго, и ако се запознавам от тези канали с нещата, колко измамен ще бъда…

имам приятел на “село”, има магазин за обувки в гараж, седи по цял ден облегнат на стелажа по средата с гръб към вратата, в дъното е сложил телевизор и гледа нон стоп дискавърита /съща платонова пещера/, после се чудя що говори невероятни глупости, ако му кажа прочети туй бе, ми отговаря – “не чета”, “ами като не четеш какво ми разказваш” – туй дето тези изроди са платили да ти промият мозъка по “исторически” канал…/  

другият ми дядо, е съвсем друга работа; мама разправя как ги помни с баба как бързали всяка седмица за киното, да не изтърват кинопрегледа; имам един велик спомен с дядо, той беше невероятен сладур; в събота по нощите даваха “усмивки от старите ленти” или май се казваше боб мънхаус представя “тези луди луди филми”/след време го смениха със “студио Х”/, баба отиваше в кухнята да спи на спокойствие, дядо щото ставаше рано заспиваше, аз оставах да чакам, но като започваха “усмивките” го будех, той винаги се ставаше, сядаше в леглото, аз до него се завивах и гледахме кийнстоунските полицаи, лаурел и харди, бъстър кийтън…

има един момент който ми е още като жив… за цял живот; дават “цирк” на чаплин, дядо с наполеонки и юнашка фанелка, аз до него, се хилим, идва сцената с въжето/трапеца… дядо се спуква от смях, като дойде сцената с маймуните сълзите му вече текат, плаче и се смее, и не може да диша, аз гледам филма, гледам него, толкова е сладък и красив, щото хем е дядо, а се смее като дете, лао-дзъ, само че не може да обобщи мъдростта си /той беше невероятен майстор да постави спонтанно сложна чужда дума на неподходящо място и да взриви всяка асоциативна верига, ефекта беше като скеч от чаплин/, с такова леко искрено сърце… дори тогава имам чувство, че си мислих колко е по детски свободен /той никога на никого за нищо не се е карал, не си го спомням и ядосан, и въпреки туй поддържаше небето, всеки ден с мама на село се чудим как е вършил толкова работа без да остави възможност на тези около него да разберат/

инак вече мен само музика може да ме разреве, но знам, че лекотата на сърцето на дядо никога няма да ми постижима…

наистина беше прекрасен

/сега си правя сметка, че дядо тогава е бил точно на моите години, аз да съм бил на дванадесет-тринадесет…

като съм се раждал единият е бил на 44, другият на 42, сина като се роди бях на 37…

но освен възрастта, има и “дух на времето”, кой днес ще гледа чаплин, не че не е смешен, но не можеш да плачеш на него, хеля пък да стоиш по нощите и да чакаш, това е невинност, наивност… илюзии, това е само момент във времето, част от цикъл… отминава, който го е преживял, преживял/

по онова време намерих на мама една тетрадка от нейно време със залепени изрезки от вестници и снимки на актьори /тя била луда, и ходила по нощите с приятелка да къса плакати на филми, какви плакати може да има в началото на 60-те не ми е ясно, но го е правила/, още ги имам някъде, софия лорен, джина лобриджида, клаудия кардинале… мама разказваше как се разплакала като баба й казала че барджит бардо на нищо не прилича и че роза макагонова е по-хубава… /твърдение инак спорно, но не абсурдно/

инак аз цялото си студентство изкарах под плаката на ингрид бергман от filmspiegel

голямата беше на десет като излезна “властелина”, при всички кандърми не можа да прочете първата част, но я заведох, което беше грешка; от средата на филма почна да ме дърпа за ръката и да ме пита – “този ще го убият ли?!” – беше за леголас; беше се влюбила от пръв поглед в орландо блум, купихме плакати, турихме ги на стените… след няколко месеца прочете, че орландо си имал гадже, и моята умница заключи – “тоя не знае, че ме има, аз ще се вълнувам” и свали плакатите… /козирог…/

/разбира се, трябва много интелект, култура и социализъм – за да достигнеш като бърнард шоу /цитиран от фройд в “психология на мисите”/ – че да бъдеш влюбен – това означава чудовищно да надцениш разликата между една жена и друга /останалите//

и последно – айде леголас как да е…

покрай  “властелина” открих “корупцията на въображението”, всеки след филма си представя гандалф както е във филма; туй е масово, няма друга форма, която да е така разпространена и агресивна като киното; текста е много по свободен и неопределен, има много повече място за въображение… /оня ден научих, че най-напред предложили на шон конъри да играе гандалф, но той отказал, щото “не разбирал сценария”; сигурно щеше да е различен, за което можем да съжаляваме, поне по гей паради няма да се появява един, който да твърди че е гандалф…/

НО вижте това – то е от 1989-1990 – български комикс – вижте какъв е гандалф

https://www.endorion.org/books/comics/lotr/

https://www.endorion.org/books/comics/bilbo-baggins/

тогава, у нас “вълшебник” /магьосник/ директно ни праща у “хиляда и една нощ”, и гандалф мяза на духа /от аладин и вълшебната лампа/ с крака, дрехи и шапка; тогава това не е било абсурдно и нелепо, щото въображението е било такова, и не му е пречило, след филма, няма кой да нарисува гандалф друг… всичко свърши

моят приятел има една невероятна история /истинска и лична, велика, свидетелство на времето/, той чел билбо бегинс, но никога не подозирал за съществуването на “Властелина”; на едно гости на някакви комунисти, дето ходят на запад я вижда на английски в библиотеката… това е средата на 80-те… дават му я, той е на бригада, студентска, в софия; български студенти чистят уличните шахти, от листа, пясък, камънак с едни големи дълги лопати; ототгава страда от „професионално“ изкривяване, когато мине покрай шахта, леко се накланя да види в какво състояние е; и така група бъдещи юристи с лопати обикалят улиците и чистят шахтите, моят приятел им казва, че има такава книга, и им разказва докъдето е стигнал, но действието напредва бавно и те се разбират, да му изпълняват нормата, а той да чете, и в края на деня да идва да им разказва докъдето е стигнал…

смятай как е разказвал, като след години като излезнала на български, един състудент му казал, ама чакай назгулите нямат червени очи; моят приятел за да предаде ужаса на назгулите им турил червени очи, нещо което завалията толкин не се сетил да направи… но така разказвал, че тези които слушали помнели с години…

смятай какво чувство… и какво …“комюнити”

Та…

гледах всичко и всякакво… до 2009

от тогаз съм на пост и молитва

и тъй преди месец идва сина и ме моли да гледаме филм…

викам айде в името на “заедността” един компромис…

– кой – питам

– датски – вика –”ловът” 2012, бил много особен, всички в класа за него говорят…

мен веднага ме обзе лошо съмнение, щото дания е гнило, ама не отказах…

и започна една… мъж работи лелка в детска градина, малко момиченце на около пет го набеди, че й показал мъжкото си достойнство… /и за вече избеснях, щото “овертън” и прочие…/ цялото комюнити го заклейми, той невинен, спа с единствената имигрантка във филма, не му продават стоки в магазина, пребиха го, убиха му кучето, ужас ужасен ужасов… накрая някак всичко се оправи

– ибаси – викам – кой ти даде този филм…

– еди кой си…

– той не може да го измисли туй, някой му го е пуснал…

после се изясни, че на младия инфлунсър майка му го препоръчала…

тоя филм първо има ритъм на надрусан сакат слепец, тия хлапета дето не могат да изгледат кадър по-дълъг от минута и половина, седят и зяпат два часа мъка… баси чудото чутовно чудновато

поговорихме за овертън… и педофилите, за комюнитито и личността

и се вкарах в ебати филма…

викам има един филм отпреди 50 години, който разказва нещо подобно – само че за тогава…

тегля бързо и в 23 часа му пускам “сламени кучета” на сам пекинпа, филм дето ме е правил

и там комюнити, и там секс, и котката убиха, и епична битка за правото на “справедлив процес”

и го гледах…

и си …

уж съм го гледал, няколко пъти, но преди 30 години – “одеон”, уж всичко помня, но това беше друг филм – баси отврата…

Направо се побърках – даже не обърнах внимание на сина – той каза че е отвратителен, и Слава Богу…

но аз бях в пълен потрес – бях гледал филм който съм гледал – и все едно са два различни филми, което нямаше как да бъде; просто между мен на 20 и 50 има ибаси … бездната

и фактите не са същите

фактите не са факти

значи, първият път, помня щото така си мислех допреди месец, бях разбрал че може да ти влезнат в къщата, да те правят на луда калинка, да ти обесят котката, да ти наебат жената, и ти … нищо; но когато вземеш безащитен под опека от тълпата ставаш дзвер и пазиш правото на “справедлив процес” и се разправяш с всички боклуци както заслужават… и това е велико

днес просто гледам едно отвратително изкривено карикатурно уродливо тенденциозно представяне на едно извратено “комуюнити” и един смехурко /какъвто само дъстин хофман може да изиграе/…

това което ме побърка беше сцената с благотворителната вечер и абсурдния пастор – отвратителния монтаж със кадри от изнасилването; изобщо не го помних, дажи си мисля, че в “одеон” е било орязано, щото не е възможно да съм бил толкоз сляп…

/аз например чак в края на 90-те на пето гледане забелязах кръста с който затвориха църквата на финала на “абсолвентът” и го … „разбрах“, преди само съм слушал музиката на саймън и гарфънкъл докато съм гледал/

на сутринта се хванах да търся – направо се бях побъркал

https://en.wikipedia.org/wiki/Straw_Dogs_(1971_film)

туй е баси еврейската свинщина, само сам пекимпа не е евреин, но той пък е пълна откачалка, инак първо режисьор е трябвало да бъде роман полански

това е новелата по която е правен филма

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Siege_of_Trencher%27s_Farm

там изнасилване няма и накрая няма никакъв касаплък

как от туй тия са направили горното е … “изкуство”

но не това ме потриса – потриса ме моята СЛЕПОТА тогаз, оная НАИВНОСТ с която съм попивал всичко, онова суетно резоньорство с което съм се правил на … “разбиращ” и “ценител”

допреди месец дори не го осъзнавах, нямах памет

като малък дъстин хофман ми беше любим актьор /само два филма съм гледал 7 пъти в една седмица – като ученик на “село” на лятното кино – “крамър срещу крамър” една седмица всяка вечер, и “огледалото” на тарковски като студент една седмица в урвич/ бях му гледал всичко, след “рейнман” осъзнах, че е посредствен, той всичките роли ги играе по един и същи начин, при него скитник, камериерка, папа, болен, здрав, не е съществено; щото го бях гледал много и всякакво – а потреса след “сламени кучета” ме сбърка, хванах и свалих “среднощен каубой”, “цялото президентско войнство”, “маратонецът”, “малък голям човек” и се отвратих на квадрат, туй беше наистина невероятно откровение – как мнението ми по спомени е, че нещо е готино, и като го гледах, виждах какъв невероятен боклук е…

три дена по два филма… направо щеше да ми стане навик

идваше ред на “Лени” – той в съзнанието ми ми е любим, обичам боб фос /така помня, вече не съм сигурен, но и не искам знам/ гледал съм го сигурно пет-шест пъти, помня много – но викам стига, нека да си остане….

не мога да си представя какво би ме накарало да гледам филм повече…

има един велик филм – heaven`s gate

https://en.wikipedia.org/wiki/Heaven%27s_Gate_(film)

той е левашки – но безумно красив

в някакъв смисъл той е края на киното, което е било /или би могло да бъде/ … изкуство

ако не сте го гледали – не гледайте долното, щото е безсмислено

това е точката на пречупване – момента в който режисьора губи властта, и всичко отива в ръцете на продуцените и студията, на собствениците на салоните, на бездарниците с парите

всичко това става и с музиката, и с литературата, тези неща ги има още от XIX в., но сега просто стават окончателни и незаобиколими…

това е 1980

същата година тръгва CNN, на другата MTV, отначало всички се смеели, кой ще гледа канал с 24 часа новини, или 24 часа музика… после се разбрало, че ако го няма по CNN “нещото” не е станало, а ако не те пуснат по MTV никой няма да те знае…

след като мел гибсън направи “страстите христови” /не съм го гледал/ беше въпрос на време да му скроят шапка, направиха го с украинка, ако не беше тая, с друго щеше да бъде, резултата винаги трябваше да бъде бойкот…

имах ги запазени сайтовете на предния комп дето гръмна, сега ме мързи да търся – някакъв говорител на киносалоните в щатите каза, как мел гибсън е задник и няма да го пускат, беше тотално остракиран… /за нещо което е казал частно, и тайно записан/

единствена джуди фостър тръгна да го спасява, но и тя си научи урока, не се спасява осъдения, “бобърът” беше пуснат само на 27 екрана в целите щати, що в уикито пише 22 не знам  

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Beaver_(film)

Бюджет 21 млн, бокс офиса 7 млн /оправил се е, като гледах преди години беше много по-малко/

няма как да играеш независим с “ония”, и те да не ти “спрат кислорода”, не за друго, а за да ти покажат, че можеш да съществуваш “като такъв” само чрез тях…

това не е само в киното, и не е само сега…

харви уайнстийн разбира се е боклук, но преди години беше “икона” и “гуру”, едни шаврантии го масажираха, но ние ги възприемахме за актриси и звезди…

тия дето не са го масажирали, не ги знаем… но не заради бездарие

има един музей на модерното изкуство викат го гугенхайм – той е създаден от соломон, но той има племеница пеги,

https://en.wikipedia.org/wiki/Peggy_Guggenheim

забележително е да четеш за живота й, тя създавала звезди в изкуството, творяла ги, стига да й харесат в леглото; в модерното изкуство, което произвежда основно лайна, автора и съдържанието на лайното няма особено значение, важно е да те хареса собственика/собственицата на медийния вентилатор и да те лансира в него…

та

за киното…

след “ловецът на елени”, майкъл чимино създава още по-великия “врата към рая”  и го унищожават за четиридесет милиона; но то е само случаен повод…

прехода, “преместването на властта” е планирано и естествено…

то е току след „вратата към рая“…

режисьорът е унищожен… само въображението ни може да строи какво е бил способен да направи след това, ако не го бяха причупили…

за тези с парите – това не е съществено…

останало е следствие…

/само последно за сравнение

само четири години по-късно копола си го забива с боклука “котън клъб”…

бюджета е 58 милиона, бокс офиса 26 милиона, но драма няма, играта е променена… /

моето следствие е, че човек гласува с парите си – тези само от туй разбират, като разбира се, целта им е не толкова портфейла ти, а твоята … Душа, на тези боклуци не цент, ами нищо им е много

просто няма форма по която да се обезвъзмездя за пораженията които са ми нанесли

инак

вървим с бате дани по раковска, зяпаме витрини, шляем се…

паладина го е дал на уволнение…

за да подхвана разговор, викам – бате дани, кажи някой филм който си заслужава…

той ме поглежда учудено, свива вежди и вдига рамене…

разбирам, че съм настъпил мотика, но подскачам…

– стига де, кажи нещо за киното…

НИЩО – и поздрави учтиво едно бабе, което с две торби от пазар в лидъл го беше зяпнала все едно вижда младия робърт редфорд от сънищата си

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s