101. Je Suis Данаил Кирилов.3.3.2.2.

/оффф да си изокам пак… туй място бЕсно ме дразни; мразя формата, мразя изобщо всяка техника, един текст като видиш трябва да има форма, като картинка, сега тук не знам как, но не мога да махна празното между редовете, а там където сложа празно, туй тук автоматично го маха, и си става туй дето се вижда – никакво… сигурен съм че има начин, някакъв, сигур … интуитивен начин, но да ви кажа най ме е страх да умеря интуицията на машината /или на тъпото момче което я е програмирало интуитивно/, щото ще се гръмна ако споделям общи интуиции с машина и програмист/

та юли месец – тук под “2.” трябваще да прасна два цитата от една книга – мина време книгата не я забравих – но времето си мина – и нещата са различни, изобщо не ми е … актуално; като планирано ще ги турим, но разлято с много отклонения и обяснения, разбира се, за радост на публиката /нали сме медия/

през май-юни – още нямаше протести – зяпах свинщините на черните в америка и се чудих как ли ще дойде ноември… /ей го че идва…/

тогава четох бжежинскитехнотронната ера и фритц рингерзалеза на немските мандарини и си беше цъфнала казванка, сама, от новините отвън, и книжките в леглото, от нищото, обляна с цитати и илюстрации-клипчета; викам си, на село ще го направя – отидох на село, дойдоха тукашните протести и всичко уйде у сенките като не на място и не на време… и дреме там, като наемен убиец без поръчки

та покрай туй за друго

туй с казванката не е най кой знай к`во…

друго-то е по-болка покрай нея, щото е Чувството изобщо, а не конкретно случайно напъпило чувство

разминаването е една постоянна драма, която с времето, за да избегнем болката, го превръщаме в естествено, приемаме го, и губим вкуса за споделяне, и жаждата за среща, за да си я спестим

научаваме се

като прочета нещо и искам да го споделя…

/и тъй без връзка с нещата отвън/

огледам си … и се спихна

/някак изсмуквам кислорада около себе си, като говоря нещо със сина, който ме гледа с големите си очи съсредоточено, на петата минута почва да се прозява, и щото винаги така става към петата минута на разговора почваме да се смеем, щото той колкото и да иска не може да скрие прозявките си /понякога се хилим предварително, очаквайки ги/; с него го забелязах, но със сестра ми открих системата, тя издържа малко по-дълго, но е неизбежно; моят Приятел изкарва половин час, но без прозявка казва “изгубих те”; жена ми е любима, веднъж съм преписал три страници жесток цитат от дневниците на сен симон – връщам се, на кой, на кой, и я хващам да й го прочета, да се облекча, потъвам в четене…  след малко поглеждам… тя заспала, туй не е по нощите, някъде следобед…

съдба…

туй лято по скайпа от село си говорих с дъщерята на мояТ Приятел, и беше малко чудо… 15 минути, половин час, час, помислих си че е от скайпа и не мога да отнема кислорода – но час и 15- час и 20 и почна да се прозява, викам си – още работи…/

всеки си има харман и обикаля…

има си дневен ред и моето прочетено изобщо не е там…

преди време имах приятел, щот съм пишман “инфлуенсър”, преди да се открие инфлуенсърството, приказвам разпалено и той вземе книжката за която говоря, аз съм обещал страшни знания и преживявания, и чакам да си говорим, време мине и той по някое време – почва да ми говори за нея – аз съм я забравил, вече съм на толкоз различна вълна, книгата толкоз ми е избледняла, че разговор не може да стане…

дето пееше B.B.King – The Trill is Gone

постепенно се научавам че четенето и преживяването е занимание самотно…

удивително колко прости неща се научават по труден начин… от прост човек

изкуство е да покажеш без да сочиш…

ако видиш нещо – и искаш да го споделиш – трябва да минеш веднъж, два, три пъти с приятел покрай него, и той да каже “уау, виж това” – тогава и двамата сте го видели; инак ти сочиш, той вижда и казва  – “да”, но той не го е открил, пътят липсва, а виждането е в пътя, а не в пръста който сочи…

/сега туй може да мине за манипулация – да направиш нещо, което има цел, да доведе някой от тук до там, всяко изкуство това прави; изкуството затуй е изкуство, щото не е природа, а път, начин да представи природа по определен начин/  

затуй за да няма манипулация най-добре ще е да чакаш като млад старец или стар младенец някой да сглупи да ти каже случайно нещо и да разберете, че сте на едно и също място не само физически, а и там в ония дебри дето по принцип сам си се е рееш

на мен ми се е случвало и невероятно

предмета няма никакво значение, при мен беше толкоз смешен, че е абсурдно – дом торо го спрях, щото 5 беше точно за това … преживяване, но то не може да се разкаже отвътре, отвън описателно някак може, то е да ти разказват за вкус на нещо екзотично, което няма как да опиташ, дори да ти дават как се приготвя, не е като да го опиташ, колкото и оня да ти приказва какво чувства

 просто го има

инак оная вечер на задния ход на телевизията седим с бат дани маскирани, ако някой гербав излезе от интервю да го спасяваме от тълпата; долу в перловската стои моторница, покрил съм я с папур изобщо не може да се разбере че е там, само картечницата малко стърчи, но с подръчни средства, без финансиране, само с ентусиазъм толкоз; бате дани професионалист, нали сте виждали корицата на Joe`s Garage на Zappa, това не е дзапа, това е бат дани като млад, преди да влезе в политкита; изобщо не е мръднал; качил се е на един кестен, и ако не знаеш че е там, не можеш да го видиш…

мисията е скучна, нито един гербав не излезна, нито един протестър не легна под кола с малки деца, дори полицая /той не ни вижда, гледаше през цялото време в телефона си клипчета, все едно държавата не се тресе/… явно публицистиката свърши, бате дани скочи от кестена тих като смок, аз маскиран на син бидон за зеле се търкулих подире му…

бате дани ме прати да купя фъстък от денонощното на кюшето...

професионалист, дори след мисия нищо излишно, мълчи, джвака фъстъци, сканира ландшафта и мисли…

и аз си мисля – кой знай какъв казус разчепква – а той взема фъстък от торбичка и … мълчи

по едно време, му стана мъчно за мен, че такъв стоя и чакам нещо, и вика

– овчарче, нищо не е по-трудно от туй да се преструваш че разбираш

давила – викам, и си мисля колко голям е бате дани

м-хм – кима бате дани – френската революция изглежда възхитителна на тези, които я познават лошо, ужасна на тези, които я знаят по-добре, и гротескна на тези, които я познават добре…

ех, бате дани...

бивишият правосъден министър ми намига

давила

и мълчим… като професионалсти / т.е. той като професионалист, а аз като него…/

и както си стоим, извезнъж се стопи у мрака барабар с торбичката с фъстъците без да разбера как…

изчезна като палатков лагер на кръстовище…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s