99. Je Suis Данаил Кирилов.3.3.1.

1/ утре…

утре…

утре…

та две седмици утре…

прибрах се от село…

още там ме застигна новината за оставката на дани кирилов и назначението на новата министърка…

/какво нещо е времето – три седмици по-късно, днес все едно е нямало такъв министър – може би само аз още помня…/

писах, писах, чаршафа у главата, но не можах да свърша, викам като се прибера в софия ще довърша…

тук съм толкоз уморен, че не мога да се събера…  

а и нямам желание да продължа…

трябва отначало

там… разказвах за село и колко нелеп съм с дългата лъжица като бъркам лютеница

сега и тук, си мисля сам в себе си… как татко, и дядовците ми никога не са говорили за работа и какво са свършили, или какво има да правят – Никога

работата беше винаги свършена… аз даже не съм я забелязвал, и никога не съм се сещал да питам какво, кога и как…

забелязвам, как само хора без работа разказват какво са свършили, щото каквато и свършена работа за тях е новина…

обикновено това са чантаджии, офисен планктон, те и да вършат и да не вършат нищо не се променя; затуй ако преместят нещо оттук до там – мислят че променят света, новина е, и трябва да се похвалят…

/туй е дълго – но е важно – затуй накратко;

дядовците ми и татко поддържаха Небето, то никога не падна докато бяха живи, но аз си мислих, че то така по природа естествено си стои там “горе”; трябваше да си отидат, за да забележа как Небето пада – и че някой трябва да го подпира, не знам дали да им се сърдя, че са били толкова добри и скромни, че са ме оставили сляп и в неведение за тяхното усилие… те и подобните им си отиват незабележими

когато Небето падне след тях … разбираме как е работило всичко

офисният планктон, онова отгоре до долу, което говори, а не прави, може единствено да симулира подпиране – те имат пълното съзнание за своята нефелност – но са организирани и солидарни, имат знание как стоят нещата и как да бъдат представяни за да изглеждат необходими…

те непрекъснато се врът да не би да пропуснеш техните усилия; пишат протоколи, отчитат дейност, създават документооборот, който удостоверява съществуване – след години историците ще пишат Историята по техните лъжи, и глупаците ще вярват и разказват какво как е било “в действителност”  

има и едни трети – които са уникални в своята Нищост и Безмислие – те нищо не правят, живеят в едно бъдеще, което никога не иде, но отговарят най-често на въпроса: „Какви са вашите бъдещи творчески планове?“ те имат способността да изглеждат ценни…

ако им повярваш живота докато предстои и си е отишъл…

и никога няма да разбереш как стои Небето горе… /

има хора, които поради прост вътрешен живот – единственото с което могат да се похвалят е да се изтипосат на фото пред някоя сграда, с което да покажат, че с тялото си са някъде…

целта на упражнението е да се покажат, да удостоверяват съществуване, което не е лошо, но при опит и да обяснят чувство, единствено демонстрират семплота /то си е простота, но по сложен начин/ на преживяването, затуй най-добре би било да останат с фотото и изложеното си тяло…

/човек с въображение може да им припише и мисли…/

та не че не ме напиня да разкажа за мен си на село, но ще се направя на дедовците си, и ще оставя безмълвието на свършеното кротко да избледнее с песента на щурците…

поради липса на фото, ако искате да си ме представите – нелепо шортест, разгърден, целият от глава до колени в червено като гладиатор насред колизеума с дълга двуметрова дървена лъжица бъркам лютеница със замечтан поглед към хоризонта скрит от 3 метрова царевица…

инак на село прогледах пак телевизия, политизирах се и прописах … из форуми

страшно затъпяване, но беше … неизбежно

Не че има нужда, но поради “галактническия” интерес към бисерите които ръся – мога само да дам ключ към вратата, която дава отговор на всеки въпрос, който си зададете – “интелектуалеца противостои” – туй е достатъчно; вътре вече е по-сложно да се види като “история”, но си има начини…       

инак дето вика хегел – има такива хора – които приемат възбудата за вдъхновение, напрежението за работа и умората за резултат

възбуден, напрегнат и уморен отново съм на линия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s