93. цялата мъдрост на този свят достъпна на един глупак 2.1.

 

тоя свят върви към фалит…

фалит всякакъв… и конкретен

да се до-обяснява е тъпо… кой разбарл, разбира, кой не – си живее в света на … въображението, където се удоволетворява въображаемо

не е въпрос само за пари, а за смисли, ценности и прочие неща дето създават… “Свят”

не е въпрос за обезценяване, а за тотален креш … имало нещо и след него – Нищо

след Нищото ще дойде сигурно нещо, но то е толкоз делече и друго, че да се напиняш да си въобразяваш и тематизираш е безсмислено…

това няма нищо общо със сифилистика ницше, трябва да видите последните му снимки; уви не са толкова популярни колкото последните снимки на другия сифилистик – ленин, но са еднакво красноречиви; смешно е, как идиоти които се гаврят с мумията в кремъл, са направили, или без да съзнават са приели, другия сифилистик за … интелектуална алтернатива

 

инак, най-много може да се научи от „антисемитската“ литература, не от прилагателните с които тя е пълна, а от технето, което пророкува; всичко дето черностниците са пророкували за русията им се е сбъднало, всичко което френските национал-истерици са си въобразили им се е далдисало, при англо-саксите малко със закъснение и като за последно иде…

от туй никой не се е скрил…

/то е като да имаш къща – да дойде някой, и да каже тая колона пречи, ти я махаш, тая стена скрива чудна гледка – разрушаваш я, туй стълбище тук не трябва да е такова, а еди как си, и ти за да си “отворен” го правиш каквото кажат, а не каквото мислиш, и накрая …

тавана падне

като падне – същите идват и ти казват колко е добре да се живее на гола поляна, щото хората от най-древни времена живеят в палатки и ти поради липса на къща … можеш да вярваш в това/

 

трите фундаментални факта на съвремието са

 

  1. Либералната доктрина никъде не може да спечели демократични избори без манипулации /инсталиранито на макрон беше по учебник/ – но това е “техне”, а не свобода, в това има инструменализиране на “скрита власт”, а не истинска /автентична/ легитимност

 

  1. англо-саксите проспаха Китай – всяка предишна “световна работилница” създадена от капитала им беше предварително окупирана, с американски военни бази, и не суверенна…

може напълно да се демонстрира със западна германия, япония, тайван-сингапур-южна корея; политическият и военен риск по условие беше сведен до нула, но китай не е окупиран, няма военни бази в него, политическата класа и система са “черна кутия” за запада, лостовете за въздействие са силно лимитирани, а ти наливаш капитали и създаваш база, която не можеш на контролираш и нямаш гаранции, че няма се обърне срещу теб; няколко пъти съм цитирал кисинджър от 2001 “Политиката” с.113 “Япония ще остане през следващите десетилетия най-силната страна в Азия, изпреварила значително останалите.” това е хоризонт на американските анализатори от 2001, 2015 китай изпревари не япония, а сащ по GDP (PPP), а ако 2008 я нямаше алхимията на феда – и в реален gdp китай щеше да е пръв…

това е съвсем различна раеалност… но либералите живеят в “облака” си

 

  1. еврейската общност е разцепена – между националистичен ционистки израел и либералстващите холивудско-силиконово-банкерски еврейски елити в америка

/двете не виждам как могат отново да бъдат слепени – разцепване с времето все повече ще расте – щото обективно са две различни менталности – еднато народ-държава – другото паразитиращ елит над туземци/

Колкото повече задълбавам ми става очевидно, че колкото българите са втори по-интелигентност, толкоз евреите са първи, но туй не пречи и двата братски народа да се чувствуват на местата, които си въобразяват че заемат… реалността отрезвява /това с броя нобели е голям виц, тази класация сочи не интелегентност, а организираност /…

преди години имаше една карикатура в един еврейски фейсбук, колкото и да я търся не мога да я намеря – на една ученическа дъска написани една под друга и задраскани – егепетска империя, персийска империя, римска империя, испанска империя, австрийска империя, германска империя, руска империя и отпред едно еврейче и равин с показалка – всяка една империя е съгрешила /в началото е била добра/ с нещо пред ”Б-жия народ” и си е получила … заслуженото

за бъдещето в карикатурата нищо няма…

но то е е очевидно…

 

горната възмездно-оптимистична поучителна карикатура, има и негатив…

старият руски евреин като умирал прошепнал като последен урок “берегите армян”, все трябва да има нещо зад което да действаш, като се изтъпаниш без прикритието на някоя империя, или на “други” /италианци, арменци/ е доста … неютно, наглостта макар и безгранична, също си има своите … граници

 

инак да се коментира актуалността е загуба на време и перспектива…

но има три неща от последна седмица – които са не просто илюстрации, а начала с трайни и продължителни следствия

 

  1. Бунтовете в америка

мои близки бяха 1990 г. в зимбабве – в България беше луканова зима – там им се стори рай…

един бял местен – им казал “слепи ли сте, тая страна си отива” – те изобщо не го разбирали – щото е толкоз хубаво…

станалото тези 30г. в зимбабве вече е история…

 

имам роднини в южна африка – вече не са там – нещата така ескалират, че до има няма 10-15 години там си е … зимбабве / стъпка по стъпка

 

в америка “расовият” проблем е неразрешим – времето работи единствено за неговото задълбочаване и ескалиране; разбира се може да бъде “мениджиран”; но това което е била предишна / независимо от прилагателни като “расова”, “дискриминацианна” и прочие/ “велика” америка е свършено…

Ще бъде някаква, но няма да е такава…

 

инак горещо препоръчвам да намерите и прочетете по нещо за историята на хаити и либерия

или да изгледате тенденциозно  манипулативния италиански филм от 1966 , който в старите изгори няколко пъти съм пускал – africa addio – може да е всякакъв но е страшно красив

 

  1. баланса на федералния резерв

туй го видях през седмицата

преди години съм пускал, не знам дали и тук цитат от джеймс рикардс ”смъртта на парите” ИзтокЗапад С`2016

през шестте години от 2008 до 2014 Фед е увеличил паричната база от около 800 милиарда до повече от 4 трилиона долара – увеличение надхвърлящо 400% ” с. 324

това тогава ми отвинти главата – изобщо не бях в час за мащаба – днес само взех факта за отчет – за три месеца от 4 на 7 трилиона – пропадането на борсата през март и бързото “възстановяването” си дойдоха на местата…

наистина от съвременната финансова “Алхимия” нищо не разбирам – но зная, че това не е наука, и тук може само психиатри и подобни на даниел канеман да имат “обосновани” предположения за ставащото…

https://www.investopedia.com/articles/economics/10/understanding-the-fed-balance-sheet.asp

https://www.federalreserve.gov/monetarypolicy/bst_recenttrends.htm

това не е здраво, и не може да продължи дълго, но колко “за кратко” ще е не знам…

 

3. а това ми попадна съвсем случайно… но и да го бях пропуснал на 1 юли щях да го науча…

манифестация на “анализ” – предварителна подготовка на “публиката”- плонж на журналиста и забивка на “анализатора”

това е от вчера

http://dom.co.il/news/view/11718

класика в жанра – америка и израел преговарят /hay, gays!/

В переговорах участвовали советник президента США Дональда Трампа Джаред Кушнер, посланник Белого дома Ави Берковиц, посол США Дэвид Фридман и его израильский коллега Рон Дермер.

това е много дълга казванка

ричард J бърнстиин в “новата констелация” КХ1996 има чудна критика на рорти, щото англо-сакса като един семпъл чичо – като хване принцип го следва до край – и така покрай толерантността изгаря “етнонационалността” като нетолерантен предразсъдък, а бърнстийн щото си има “етнонационалност”, която не ще да изгори – споделя, че рорти трябва да е готов да прави разлика между “гибелните и благоприятни форми наетноцетрични призиви”…

номера е кой ги определя – така пак въпреки критиката на карл шмит – без да го афишираме – стигаме до “ние” с “нашето” благоприятно “етноцентрично”, и “другите” с “тяхното” неблагоприятно “етноцентрично”…

но това не трябва да се прогласява, а само да се прокарва…

бърнстийн със симпатия и умиление пише за дерида, който от алжир отишъл във франция – и станал/почувствал се/ пълна жертва като чужд – затуй се хванал да учи туземците във франция на разбиране и толерантност… само като мисловен експеримент си представете – дерида да отиде не на север, а на изток, в току създаден израел, където няма да е чужд, а свой /всичката му драма щеше да бъде решена, и нямаше да напише тези “чудесни” губи-време-брадясващи-текстове/ – и да беше учил местните еврейски туземци на същото и да громи от там апартейда… трудно

трудно – но щото не държите кодовете – инак е много лесно

ан апълбаум, влиятелна по неясни критерий писачка на вестникарски текстове /пускат я/,громи национализма със забележителна страст, разбира се щото национализма е лош, но когато национализма е срещу русия той чудно става положителен; да не си на мястото на украинците, така национализма им има една много тънка пътечка, която внимателно е изписана от “добрите” анализатори…

примери бол…

/ само като последна забележка – бърстийн отбелязва също, че рорти “никога не поставя въпроса /както прави Дюи/ какво е отношението /и противоречието/ между демокрацията като нравствен идеал и либерализма” с.238

това отношение между другото е особено “бяло петно” в съзнанието всички нашенски либерални и прогресивни мислители и маси; слепването, или зяманата на демократично с либерално идеологически решава много терзания, но реално води до … небраното лозе на нашенската либерална общност /

 

горните глупости са без значение, щото се отнасят за … другите

важното е разговорът за … Нас

но тъй като Нас у нас не съществува, ние зяпаме в очакване на Нищото, разкодирайки, поради липса и загуба на свой Код, кодовете на другите

 

тъй в предният пост бях обещал да пусна едно от 2012… /септември/

Дядо беше още жив, имаше 5 внука и правнуци, отиде си след 5 години и беше погребал жена, син, два внука и една правнучка…

в пълно съзнание…

няма по мъдро нещо в историята от крезовото “Солоне! Солоне! Солоне!”

да пази Бог от много уроци…

 

добрЮтру, дет’ се вика…

 

нещо не мога да намеря патос за споделяне… но кой ме бий да споделям, че да се оплаквам…

стоят нЕкакви тапети в главата ми, ама да „отпочна” да облепям Ме’аната с тях, някак ме мързи…

 

инак света отвън не го мързи да ме залива с факти… в които няма новини

http://www.vestnikataka.bg/2012/09/40-от-16-годишните-у-нас-са-неграмотни/

те са по-точно  „функционално неграмотни” – http://en.wikipedia.org/wiki/Functional_illiteracy

нещо за което говорих някъде по-нагоре, при Джон Гатоу…

 

медиите пък ме заливат с безценните коментари на все същия избран, вечен и всезнаещ, експертен елит, чиято едничка цел е да не би някой сам да си помисли нещо дето не е хубаво да се мисли, и някои очевидни факти да не породят в главата му някои още по-очевидни изводи…

а ако си ги е помислил мислите и си е направил изводите, дето не е хубаво да ги прави, да се засрами, да се свие на кълбо и да мълчи като гъз, щото иначе ще е … едни много лоши неща…

 

http://www.glasove.com/antonina-zhelyazkova-vazhno-e-da-se-znae-che-bulgarskite-myusyulmani-sa-nastruhnali-22498

 

http://bnt.bg/bg/news/view/85308/aleksandrov_omrazata_kym_edno_malcinstvo_e_povod_za_trevoga

 

тая приказка е дълга, но се състои в основно в разкриването на едно „техне”, което е много елементарно…

към „едните” се подхожда като към индианци от резерват, защитени животни или особено ценни екземпляри… които поради „природата си” нямат никакви задължения…

с тях се работи „на терен”, там те се изучават ( и затова познават), обгрижват и пазят…

към тях претенции не може да има, защото те са … „такива”…

( …)

за тях могат авторитетно да говорят само „експертите”, и частния опит на всеки „неексперт” е ирелевантен, незначителен, и продукт единствено на неговите предразсъдъци и омрази (когато те оберат, ти, защото не си експерт, не трябва да си помислиш мислите които си мислиш, като повторят не трябва да правиш изводи от опита, който трупаш, а трябва лягайки на не откраднатата кушетка в кухнята, ако са ти я оставили, да се освобождаваш от предразсъдъците и предубежденията, които раждат тези мисли, и чувствата, които този опит е породил в теб)

в общи линии за тяхното „добро” са отговорни „другите”, които водени от „експертите” трябва да им го осигурят…

 

към „другите” пък претенциите са безкрайни, те са един „субект” към който всяка отделна претенция е недостатъчна, „социалният антрополог” (тази титла в света на „експертите” сигур’ ще рече нещо като „генерал майор”) има особено интересни упражнения в „мислене” върху тях, определяйки ги като „селяни”; върху тях лежи онова непростимо не раждане на тая пуста „модерност” ( http://www.glasove.com/haralan-aleksandrov-borisov-e-dramatichno-zavisim-ot-prishtevkite-na-tulpata-i-interesite-na-oligarsite-9972 ), в която вече нЕма предразсъдъци и омрази, а едно голямо европейско село без селяни, в което никой не може разбра кой кое е и какъв е, а всички заедно ще се грижим за ромите, и за брадатите, щото те са нещо много крехко и специално, създавайки им условия за все по-голям приплод и увеличение на популацията…

( тъй като това е задача без край, по този начин експертите ще могат да заработят честната си надница до пенсия…)

 

ех, де този свят да беше заселен само с „експерти”…

може ли да си представите идеалното глобално селце…

 

излезеш…

и още от вратнята се блъснеш у някой „социален антрополог”…

току по модерно и градски се оправите с него и опааа… насрещна иде засукана стрина „работила на терен”…

още останал раззинат от удивление от картинката и гледаш друга буля се надупила, изпуснала си е на кълдъръма документите от „историята по документи”, която съчинява…

да не я притесняваш, тръгнеш на другата страна на чаршията, там пък „отворени обществено” момченца шумно и весело си общуват…

Красимир Кънев стои отгоре на чардака на една голема къща и ги гледа с любов, кой не обича и не се радва на „децата”…

а в близкото кафене, отвънка на масите, дежурните „млади” икономически експерти, вече на средна възраст, сериозно обсъждат какво още да се приватизира, загрижени щот държавата „не е добър стопанин”…

до тях самотен Гого Лозанов си оправя папионката, роши си слегналте къдри, и шумно отпие от кайвето…

 

та тъй…

дядо има много истории за всякакви случаи…

той не може да ги разказва, някой път по някакъв повод разкаже нещо и ме хвърли в тъча…

като си помисля, колко много има в себе си, но не намира повод да ги извика и сподели, ми се реве…

 

туй лято, бяхме с него на едно гости, и дядо доволен обобщи посрещането „без претенции”…

после в колата разказа „историята”…

 

 

имало един шоп от трънско…

ятак ли бил, какъв точно не се разказва…

но дошъл „9-ти” и „неговите” взели властта…

  • искаш ли да те направим директор?
  • нечем…
  • искаш ли да те направим кмет?
  • нечем…
  • искаш ли някакъв началник да станеш?
  • не сакам…
  • е сега, а какво искаш?
  • нечу, ма’ану да онодим…

 

демек, махна да търси, кусури да намира…

 

 

просто е гениално…

няма по-идеална работа от тая махна да тражиш, кусури да намираш, даже в лафа на тоя дедо глагола е още по готин търси „нечу”(нещо) де да „оноди”…

експертният „бизнес” у нас след „10-ти” е точно сбъдната мечта на шопа след „9-ти”…

„нечу, ма’ану да оноди…”

(тая работа е много сладка, щото поради естеството си, нЕма как да те „онодят”, щото си абсолютно безотговорен, поради това, че за нищо не отговаряш, а само си мандахерцаш из медиите експертното „мнение”…)

и щото на „експертите”, толкоз им е „експертното”, няма кой да им плати да „онодят” в кусури други, а други им плащат да „онодят” в тая „сладка” приказка без край и без правила свои, доколкото българите им са „свои”. Не мисля че за комунистите след „9-ти” „българи” е значело нещо различно от това на „експертите” след „10-ти”, това е една безлична селска популация подлежаща на модернизация…

и ако комунистите се провалиха в опита си, „модерните експерти” почти са успели…

да я заличат…

( да заличиш – ще рече да лишиш от лице, от отличимост, да изчезне като видно и определено…)

 

това лято беше по-дълго…

училището започна на 17 септември…

а дядо навърши 90 на 15-ти, и със сина останахме до края…

 

чакането и пристигането са изкуство…

да умееш да чакаш красиво е умение, което изпълва света с магия…

да можеш да посрещаш открито пък те прави богат…

(инак Живота е едно голямо Чакане… и едно последно Пристигане, и това е истинското Изкуство, но това е друга „приказка”…)

 

не знам защо си спомням само детски си рождени дни…

преди 5 години какво беше не помня, но спомена от детското очакване на „празника”  и някои „тържества” преди толкоз години са още живи някъде в мен…

 

вече не умееш да чакаш…

и някак си неспособен да посрещаш…

не обичам Рождените си дни…

досадни са…

сам съм си досаден…

 

 

едно време гостите бяха … Гости…

а и домакините бяха Домакини…

едно едните идваха отдалече, друго някак и домакините умееха да чакат с истинско вълнение…

 

помня като дете когато къщата се пълнеше с гости…

събудех се, а баба вече беше започнала да се приготвя, и от време на време погледне през прозореца към улицата… по някое време се провикне „шуменци дойдоха”, след малко „сливенци дойдоха”, след туй идваха „габровци”, „софиянци” и т.н…

пристигането на колата с гостите беше толкоз вълнуващо…

( може пък всичко да е било такова само в детското ми въображение…)

но още ми стои цветно… и тръпката ми като е жива…

големите софри…

глъчта…

големите които се разпадаха на групички под асмата, в стаите и си приказваха някакви „важни” неща и ние децата, които тичахме и вдигахме гюрюлтия, около тях…

 

вече никой не може да чака истински…

освен децата, защото са … глупави…

а и посрещането е без сърце…

хората някак няма какво да си кажат…

те си пращат единствено имейли с клипчета и идиотски картинки…

опитайте се да обясните на някой млад какво е това „писмо”…

да хванеш на лист да разказваш какво ти се е случили или впечатления от нещо видяно, след туй да отидеш до пощата да купиш плик с марка (те не са близвали марка, не познават вкуса й, обясни им го… няма как), как внимателно изписваш адреса „за да не се обърка нещо”, пращането…

и чакането на отговор…

( чатенето утепа тръпката на споделянето, удавяйки го в безсмисленото бръщолевене… )

 

 

както и да е…

събрахме се за дядовия рожден ден в къщи в тесен семеен кръг…

в „най-тесен” семеен кръг…

аз щото цялото лято съм на село, почти бях като „местен”, и посрещах…

… братята „софиянци”, братчеда „швейцарец”, само бабчето я няма да гледа през прозореца и да обявява пристигащите…

ядохме делово … и питателно…

дядо получи подарък – „джисием”

( завалията голЕма му е мъка, че само ние двамата с него нямаме мобилен телефон;

„всички циганчета имат, ти по-долен ли си, че нямаш…”

„не бе деде, мога да имам, ама не искам, не ми требе…”

не може да го разбере…)

милият щото звъни от домашния на „джисиемите” на всички и прави сметки, се взе решение да го сдобием с мобилен, и му подарихме уреда…

работата щеше да излезе ялова, щото той го прие като много скъп подарък и го … прибра…

но за късмет една съседка-клюкарка му казала, че една таквази джаджа не е за дядо като него и той се амбицирал, и преди два дни ми се обади, че е успял да се обади от „джисиема” на леля…

 

 

дядо е мъдър, някак гледа от нещата извисоко, но покрай рождените дни някак явно всеки става дете… той не щя „голем юбилей”, но вика „исках да дойде кръстнико” ( кръстника миналата година удари 90, и май е единствения „набор” на дядо от село; живее в съседен град при дъщеря си…) „искам да му покажа колко съм богат… той има една дъщеря и двама внуци и още няма правнуци; искам да му покажа пълна къща… 5 внуци и 7 правнуци…”

за да се похвалиш трябва да има пред кого… пък то за да се разбере, другия трябва да няма, демек с показването на своето имане, му демонстрираш неговото нямане, което е тъпо…

и по детски жестоко…

( от друга страна дядо е толкова по детски мил и любим в гордостта си…)

 

 

той казва, че децата не са богатство, а радост…

и разказва за най-богатия човек по нашия край; имал воденица, вършачки и разни други неща, които дядо изрежда, щото очевидно са „съществени”, ама на мен нищо не ми говорят…

и дядо продължава „богат, АМА умен”

( очевидно сам и независимо от Насим Талеб е открил липсата на корелация между „богатство” и „умност” –  „като си толкоз богат, що не си толкоз умен” („Надхитрени от случайността” http://www.helikon.bg/books/222/123586_nadhitreni-ot-sluchajnostta.html ))

 

та този дядо Йосиф, имал трима сина, но те и тримата нямали деца…

дядо казва: „голяма небитница”

( питал съм го к’во ще рече туй „небитница”, ама той не може да му го обясни ясно, нещо като нещастие и невероятно нещо, изключително кофти късмет и съдба…)

та този дядо Йосиф описвайки съдбата си имал една приказка, която дядо предава на онзи автентичен шопски, който аз не мога да препредам както трябва в неговото фонетично богатство, но ще опитам….

 

 

– ЙЕБЕМ ТИ И БОГАТСТВОТО, ЙЕБЕМ ТИ И ИМАНЕТО!!! НЕМА ЛИ ЙЕДИН ДА ТЕ НАПЛЮВА! ЙЕДИН ДА ТЕ НАПЦУЕ! ЙЕДИН ДА ТЕ ИЗКАЛЯ! ЙЕДИН ДА ТЕ РИТНЕ ГЪРБИНУ! ЙЕДИН ДА ТИ СЕ ПОКАЧИ НАГЛАВУ! ТУЙ ЖИВОТ ЛИ Е….

 

 

… когато имаш, имането ти създава грижи и образува нерви…

но то е щото не си представяш, какво е да го нямаш…

само когато нямаш, ще оцениш БОГАТСВОТО, и ще желаеш и грижите, и нервите, и неблагодарността, и всичко което върви с това от което си лишен…

 

 

живеем в невъобразимо време…

„небитницата” на дедото шоп е повсеместна диагноза, но цари такова малоумие, че хората я живеят като нещо нормално…

да считаш ненормалното за нормално е извратено…

 

 

както и да е…

като пожелаят на дядо да живее още толкоз, той се смее и вика „ ти що ме кълнеш бе…”

инак сериозно само повтаря – ‘ба шъ живея; сина ми в земята лежи, аз ще живея; туй нормално ли е; но на който е писано да тегли, ще тегли…

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s