92. цялата мъдрост на този свят достъпна на един глупак 2.

като всичко и туй уж е ясно но за да стане по-ясно расте и още като хрумка пораства толкоз дълго че иска време тъй все чакам да се събера за да се изложа и отлагам щото трябва време а повод за разсейване дреме отвсякъде и си остава намислено и не изложено а не искам да е на части щото се разпилява разпада губи се цялост структура и общия замисъл изчезва в подробностите коите уж все важни а само скриват уж ясното в началото и затуй стои празно все едно няма какво

 

накратко

 

маклуън казва “медията е съобщението

това не е сложно, съдържанието не е важно, това през/чрез което го възприемате е по-важно, то е много по определящо за мисленето ви, отколкото това което поемате през/чрез него….

виртуалното е илюзия, и като такова отрова; да търся и да намирам вътре, е все едно да търся лекарство в нещо което е отровно /ако ви е много силно, че не е безопасно, че има висока цена, и т.н./

съобщението е, че е … медия

макар и да не е сложно, трудно се разбира, но кой разбрал – разбрал

 

 

малко хора мислят, но всички искат да имат мнение

джордж бъркли /шопенхауер го цитира в “светът като воля и представа”/

навсякъде около нас е бъкано от мнения, които са продукт на хора, които имат задушаваща нужда да се изкажат без да имат какво

/на едни им иде отвътре, на други просто за навън, не знаят друг начин да задовалят крастата си да бъдат забелязани или да влияят /суета или амбиция//

и какво правят – препредават

живеем в свят без корени, свят без небе, свят от нищо незакрепени празности, които резонират според случайни и малоумни повеи на без-мислие, които ги карат да се чувстват за момент … изпълнени

има едни изроди, които експлоатират като инструменализират и операционизират тази кухост за свои нужди, като произвеждат “сигнали” за резоньорите, които ги препредават с чувство на … изпълненост

фейса е еманация /или миазмата/ на това резоньорство

/ стига малко да го наблюдаваш за да отличиш, кухите от платените

поръчващите там ги няма…/

 

 

понякога сутрин, хвана пресконференцията за вируса по радиото – “медията е съобщението” – статистиката е Нищо, бивам омъглен веднага от нереално култивираната  дебилност на “журналистическата общност”…

такава манифестация на скудоумие в търсене на … “съдържание”

“медиите” са в такъв окончателен и безусловен фалит на смисъла, че няма какво да се говори…

толкова откровено прозрачни в проституиращата си природа на ретланслатори на поръчки за създаване на настроение, че все едно публичен дом е обявил ден на отворените врати на работното място…

нивото е такова, че крачката с която алгоритми ще праскат измислени “новини”, вместо тъпи пачи-репортерки, ще мине незабелязано… не заради развитието на AI, а заради падането на IQ на популацията

 

 

фалита на експертността без да е новина, е черешката на тортата…

туй не е само е нас, ами повсеместно…

такъв цирк и безпомощност в борбата на експертни  мнения, че обслужващият пропаганден контингент стана кривоглед;

специалист – казва маклуън – е този, който никога не допуска малки пропуски, по пътя към голямата грешка.

няма пропуск, който специалистите, в цялото си многообразие, да не направиха, по пътя на всички възможни грешки…

удивително е, че с кризата на либерализма, бъдещите безработни социални, медийни и прочие “безхаберници” избраха да отстояват … “експертността” си, като основание за внимание и препитание

 

 

ние живеем в едно изключително болно време…

има един вирус… който от дълго време разяжжда тъканта на битието, но никой не го забелязва, защото “сетивото” за това е атрофирало…

от както съществува човек – той живее с 6 посоки – 4 по хоризонта, и 2 по вертикала…

от много време европа губи Вертикала, тя живее само в хоризонтала, това освобождава много енергия, но няма никакъв Смисъл, тя го изгубила…

от няколко десетилетия тази загуба е Абсолютна, хората са загубили дори интуиция за нея;

без нея човек е добитък, животно, разликата между човека е маймуната не е в труда, а Идеята за Бог…

европейците без Бог, се опитват за запълват туй което дори не осъзнават че им липсва с  … абсурдни ерзаци

това което наблюдаваме днес е един абсурд – медиите отразяват и ни запознават с епидемията със статистика…

няколко снимки с чували е всичко което кибиците виждат от “фронтовата линия”, придружено от числа и таблици…

това което се пропука тези дни е Табуто за Смъртта, тя спря да бъде инцидент за съзнанието, а се превърна в осезаем факт за популацията…

това Табу пази “цивилизацията” без Вертикал от проблематизиране, от съзнаване на Пустата Празност на Нищостта й, инак опакована цветно и лъскаво…

влизаш и гледаш новите  данни https://www.worldometers.info/coronavirus/

таблици, графики, числа, съотношениея….

Сравняваш

КАКВО

това са смърти бе – не са – чували в колони камиони за крематориуми

 

Същественото е неуловимо от Числото

 

 

туй долу са две “илюстрации”

 

има и на български, но  е кратко, а този е незаобиколим и в историята, и в литература, и в порнографията – Първият Журналист – необразован, нагъл, извратлив, амбициозен, събрал всичко важно за тази професия, която се родее само с проституцията; като видя надут журналист, все едно виждам горда проститутка, оная проституира с тялото си, тоя с мнението си, и двамата са много влиятелни ви … средата си

https://en.wikipedia.org/wiki/Pietro_Aretino

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8C%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE_%D0%90%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE

 

 

/това е от 2012 г, утре мога да пусна цялото за да го има

пускам го щото лафа на дедото шоп комунист е есенция от вековната мъдрост, която осветява всеки инфлуенсър във виртуалното  /

 

туй лято, бяхме с него на едно гости, и дядо доволен обобщи посрещането „без претенции”…

после в колата разказа „историята”…

 

имало един шоп от трънско…

ятак ли бил, какъв точно не се разказва…

но дошъл „9-ти” и „неговите” взели властта…

  • искаш ли да те направим директор?
  • нечем…
  • искаш ли да те направим кмет?
  • нечем…
  • искаш ли някакъв началник да станеш?
  • не сакам…
  • е сега, а какво искаш?
  • нечу, ма’ану да онодим…

 

демек, махна да търси, кусури да намира…

 

просто е гениално…

няма по-идеална работа от тая махна да тражиш, кусури да намираш, даже в лафа на тоя дедо глагола е още по готин търси „нечу”(нещо) де да „оноди”…

експертният „бизнес” у нас след „10-ти” е точно сбъдната мечта на шопа след „9-ти”…

„нечу, ма’ану да оноди…”

(тая работа е много сладка, щото поради естеството си, нЕма как да те „онодят”, щото си абсолютно безотговорен, поради това, че за нищо не отговаряш, а само си мандахерцаш из медиите експертното „мнение”…)

и щото на „експертите”, толкоз им е „експертното”, няма кой да им плати да „онодят” в кусури други, а други им плащат да „онодят” в тая „сладка” приказка без край и без правила свои, доколкото българите им са „свои”. Не мисля че за комунистите след „9-ти” „българи” е значело нещо различно от това на „експертите” след „10-ти”, това е една безлична селска популация подлежаща на модернизация…

и ако комунистите се провалиха в опита си, „модерните експерти” почти са успели…

да я заличат…

( да заличиш – ще рече да лишиш от лице, от отличимост, да изчезне като видно и определено…)

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s