90. за промяната на живота в настоящето…

 

  1. Докато се случвало всичко това, кралят на Галия – Карл, по прякор Плешиви – променил живота си в настоящето, като умрял.

 

Лиудпранд Кремонски

Разплата. История на Отон. Пратеничество в Константинопол

Изток-Запад С`2015  с.60

 

/подробност е, че не бил Шарл Плешиви, а Шарл Дебели/

 

мисля си, в себе си, че туй горното е формулата на целия живот…

„докато се случва всичко това”, каквото и когато и да е то, някой вземе, та промени живота си в настоящето и … умре

живеем във време дето „промяната” е издигната в някакъв култ, непрекъснато се променяме, непрекъснато „напредваме”, или твърдим, че трябва да го правим… щото инак… лошо, все едно че не живеем, или няма да сме живели, ако не сме напреднали… и си мисля, че някой му е много зор да побързаме да „променим живота си в настоящето”

туй нямаше  да е кой знае какъв проблем, всеки рано или късно „променя живота си в настоящето”, но някак днешното „докато се случва всичко това” е досадно бъбриво и много шумно… разбирам, че липсата на съдържание, най-лесно се скрива с джангър, но наистина писва, докато чакаш … Промяната

 

имало един етиен/стефан/, епископ на турне, от края на XII в.

https://fr.wikipedia.org/wiki/%C3%89tienne_de_Tournai

той сигурно е живял в нещо такова като нашето –  и казал – „на този свят има три, даже четири, гюрюлджии, които трудно можеш да накараш да млъкнат – комуна мъже, желаещи да разиграват сеньора, спорещи жени, стадо сдавили се прасета, и несъгласни между себе си каноници. ние се смеем над вторите, презираме третите, но да ни избави Господ от първите и четвъртите.”

Етиен от Турне е живял във време в което можеш да се уповаваш на Бог „да те избави”, в античността са измислили Съдбата, да обяснят „каквото се случвало” /там и боговете й се подчиняват/, днес, ебаси, това на което можеш да се надяваш да донесе малко тишина е … Прогреса, а неговите носители са най-шумно грухтящите комуно-фемино-прасешки-каноници… и наистина, не е трудно, а направо невъзможно да ги накараш да млъкнат за миг…

 

преди дни мина като метеор, за да заглъхне за седмица, като всичко друго, новината,  че сме последни в европа в някакви тестове за образователното ниво;

https://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2019/12/03/3999688_izsledvaneto_pisa_2018_kakvo_znaiat_i_mogat/?ref=home_main_news

„информационният повод” даде мегдан на известен брой дежурни „говорещи глави” с племенници   да отделят разпилени мисли и обосновани чувства за положението на децата на другите, които поради някаква идиотска причина, неизживян предразсъдък или просто скука в далечна чужбина трябва да чувстват като сънародници; да се спори когато опита е несъпоставим е тъпо, прави впечатление, че точно същите бяха особено ентусиазирани от „30 години” „демокрация” преди по-малко от месец…

 

личното ми мнение е че тези тестове са пълна простотия; което не пречи да е очевидно, че състоянието е трагично…

синът ми, който е  на 15, за да съм сигурен, че разбира за какво говорим, му пуснах в тубата репортажа за новината, не да чете статията, щото не е сигурно какво ще разбере; колко да се обиди, че е последен в европа със съплеменниците си – беше просто изненадан;  но много се засегна, че не може да отдели факт от мнение, разбира се, че „можеше”, попитах го какво е факт, и той като един същи августин блаженни се запоти, но не можа като светеца да се измъкне с „като не ме питат знам, като почна да отговарям не знам” / така отговорил на въпроса „що е време” августин/, но знаеше чудесно какво е мнение – „емоции… и други доводи”, аз зацвилих от кеф, но колкото повече мисля, откривам, че е идеалното определение…

досега ми с демократичната аналитична мощ и мислъ е от рубриката „мнение” в дневник – там наистина под мнение се разбира – една здрава емоция, добре облечена в прилагателни,  и доводи „от кол и въже”, „вятър и мъгла”, „малко но, от сърце”… но всичко казано с такъв апломб за висша инстанция, че трябва да гледам снимката за да съм сигурен, че човека с мнението не е 15 годишен пубертет; веднага се сещам за една пача от времето когато имах телевизор – патрашкова – беше по някакви студия в някакви „формати” и тя едно стои на едно такова срамно място, друго гледала – как някакви тъпаци в някакво позорище са се правили/били/ са ги правили на маймуни – и обсъжда все едно това е сериозно, важно, значимо и заслужава „анализ” и обсъждане, нЕкакъв луд абсурд сътворен на невменяеми, които си играят на психиатри, все едно вече всички са/станали/направени маймуни…

/вече аз почвам да се чудя, наистина, едно време като съм слушал дойче веле, и свободна европа, толкова тъп ли съм бил, та не съм разбирал, колко са тъпи, или те не са били тъпи /тогава, едно време/, но сега е нещо различно, без да съм поумнял особено… чудя се  и не знам…/

та всичко е „емоции… и други доводи”… в тях фактите наистина се губят…

 

в последно време слушам много дзапа, но той е като наркотик, мразя го, разбирам че е музикален изрод, но съм зависим…

и от време на време се чистя с едни неща, които ме разревават /и си се смея за тъпата емоция/, но ме карат да се чувствам след това добре… особено след дзапа

знам че е неясно – но няма как да стане по-ясно – има хора, които като гледат филми – реват, като слушат някакви песни – също – и си мислят, че са добри – щото бъркат чувствителност с доброта; това не е доброта, това са разбити нерви…

да бъркаш доброта с нерви не е хубаво…

аз си рева – но знам, че не съм добър, добра е била прабаба ми, която е помагала на цяло село, и ме съмнява да е ревала на песни, щото е нямала време да слуша…

една друга моя прабаба, чула мама да казва – „ох, че съм нервна”; прабаба ми казала ”Шт, М…, да не чуят хората, само простите хора са нервни”

е, аз не знам дали съм чак толкоз нервен, но има неща които са просто … нерви…

 

сега не мога да слушам тази простотия и да не ме хване нещо за гърлото

щото след време ще го изтрият и ще се чуди някой какво ли е туй – дето ми опъва нервите – Nicola Di Bari – Chitarra Suona Più Piano

то е като да гледаш весели играещи деца …  а да не вярваш в бъдещето

/ханибал дето казал на ревящите картагентки преди да  предат картаген на римляните, що не плакахте преди…

човек трябва да се изплаче навреме…/

днес на подобен сладур няма да му дадат и моп да чисти зад кулисите след концерта, камо ли микрофон …

как може да се мислят такива песни днес…

това е време – в което е възможно подобно Преживяване – и е имало кой да го съпреживява…

/от друга страна това е в годината в която изгаря казиното в монтрьо, „майките“ вече са пели „кинг конг“ /

 

а вижте публиката тук – просто е вълшебно – представете си това в германия, или сащ – и всичко това е без трева…

между другото песента е пак на никола ди бари, той я пее по-хубаво – но публиката тук е нереална – ние вече нямаме нищо общо с това

всичко туй си е отишло…

днес просто е невъзможно…

днес простотията изяде простодушието…

 

много се говори за цивилизация и култура… това са „просвещенски” конструкти, подобно на … „нацията” /даже нацията е малко по-стар „конструкт“ (това с „конструкта“ е ирония, да няма недоразумения)/; на един грък, римлянин, или средновековен човек, ако го попиташ дали е „цивилизован”, има ли „култура” ще мига на парцали, няма да разбере за какво иде реч; „цивилизацията” е „откриват” /изобретяват/ 60те-70те години на 18 век във Франция и Англия, малко по-късно немците откриват „културата”; гизо пръв почва да говори за цивилизациИ в лекциите 1830 – за „френска цивилизация”, за „английска цивилизация”, за „германска” цивилизация не може да се говори, но затуй пък говорим за „германска култура”. Забележително е как от края на 70те години на ХХв.почват да атакуват нациите, бавно и тихо, като нещо старо, пречещо, предразсъдъчно – но май не подозират, че „цивилизация” и „култура” са плодове на „народи” и „нации”,  а не някакви дадености от … безличен „Прогрес”

 

давила / който правилно е ГОМЕЗ, но то ми звучи като име на дясно крило в отбор от секунда дивизион, а ДАВИЛА е един, и не може да се сбърка/ казва

 

Цивилизацията живее само в семейните имения. В университетските аули тя умира от студ. (EII, 215a)

 

Културата е семейно наследство. Или тайна между приятели.

Останалото е бизнес. (EII, 217b).

 

В цивилизованото общество са били достатъчни юношеските години, за да се възпитат чувствителността, ума и душата. 

Днес едва ли ще постигнеш това, дори да му посветиш целият си живот. (EII, 221a)

Прогресът е син на познанието на природата.

Вярата в прогреса е дъщеря на невежеството в историята. (EII, 225a)

 

Днес новото изобретение вече е само средство против последствията от предишното изобретение. (EII, 224g).

 

Техника – това е използване на науката от безскрупулни умове. (EII, 225d).

 

 

та мили мои, туй е без край – да захапем опашката…

да се върнем при луидпранд кремонски, който в книга четвърта разказва история на един бунт на васали срещу отон в началото на царуването му /много е интересно и … поучително/  та там двамата водачи на „бунта”, били с много по-голяма армия, но ги изненадали, докато били с по-малка и се свършило… /стр.188/

 

„Еверард бил посечен с меч. Гизлеберт бил потопен в Рейн, но тъй като не могъл да погълне толкова много вода, се задавил и умрял.”

 

много ми приличат на този Гизлеберт, някой ги е изненадал, потопил ги е в информационния „Рейн“, и те се опитват за го изпият, но не могат да погълнат толокоз и се … давят, като същевременно не вдяват, че информационният „Рейн“ е само приток на Лета…

тъпо е докато чакаш „промяна на живота си в настоящето” да се убиваш предварително като се опитваш да изпиваш „Рейн“…

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s