84. Reflections of My Life

 

щото съм стар, трудно се променям и отказвам да свиквам с различното…

така съм свикнал с формата на форума на изгората, че тук ми е странно и неуютно…

просто нищо не ми харесва – ни шрифтове , ни форма, ни подредба…

та, то си таквоз, пък аз не му свиквам…

/ сигурно може да се регулира нещо, но мразя да опитвам и да уча – дядо дет викаше –„ново не запомня, старо не забравя”/

тъй че… видно е, че тук го заебах…

 

не че не отделям „мисли”,  мислите са като сополите, изстинат ти краката, застанеш на течение, намокри те дъжд и се разсополивиш; излезеш за малко в живота, влезеш в нета, пуснеш телевизия, радио и почваш да отделяш „мисли”…

сека нема нужда да…

мога и сам да си подсмърчам…

 

инак някакви казванки си стоят, но не мога да си представя някой, за който да ми прималее ако не му ги споделя… та тъй си казах, като шоп, можем да пишем, можем и да не пишем, и една година си мълчах, мога и още пет…

не че е безсмислено, но не е и кой знае колко смислено…

 

на монитор повече от 3 абзаца не мога да прочета, а 30 абзаца са малко за „казванка”, кой ще я чете – а и да прочете кой какво ще разбере…

 

та прах и паяжини…

нещата такива каквито са…

 

много народ си отиде, всеки си го преживява сам, ако може…

имаше един дядо – Dean Ford – пускал съм го в старата изгора – отиде си по нова година…

повод да се сетиш…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s