79. Дом „Торо“ 1.3.

КАК да четем ЧОРАН!

Това не е много за Дома, но май че е все тая, а нали и Форум “въртим”, така че направо. Така може и да мине за раздумка край камината, макар, че е толкова горещо, че най добре ще е да е “сказка” на перваза.

Преди няколко дни се срещнах с един Приятел на кафе, там със захарчето и сметаната поставят и навито листче с “послание”. Обикновено се пада я “Пътуване”, я ”Късмет”, я ”Здраве”. Но този път ми се “спусна” цяла мисъл.

По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.
Подпис: Свети Августин

Веднага се сетих за едно мое тефтерче “от младостта” със сбрани “мисли”, където на челно място “цъфтеше” една “кохерентна” мисъл на Албер Камю

Да не бъдеш любим – това е само неуспех, да не обичаш – това е нещастие. Днес всички ние умираме от това нещастие.”

А няколко дена по-рано бях чел “Тетрадките” на Чоран, там през ’58 румънеца без Енчев си записал:

Всички невъзможни неща се свеждат до едно: невъзможността да обичаме, да преодолеем собствената си тъга.

(Почнах от “мислите”, щото е хубаво да е някак си свързано с предходното, но то и така ще си е свързано, щото си го следва, ама нейсе. Просто отдавна ми се говореше за една моя слабост, станала причина за един мой грях към Приятел, пък си и мисля, че някъде дълбоко е свързано и с по-горното за ВЛЮБЕНИТЕ.)

Много ми харесва Чоран!
В него има някакво такова мрачно очарование, което парадоксално весело гъделичка и провокира “здравия ми разум”, та просто ми се е превърнал в слабост, и от време на време с кеф си го препрочитам. Когато му излезнаха “Тетрадките” си прекарах една “безсънна” нощ в “гъдел”, и след това най-искрено го препоръчах на Приятел, дето не го беше и чувал. Потреса беше пълен, като разбрах, че той вижда в него Неща и Истини, и то по начин, който ми е толкова чужд, че направо се шашнах, колко съм бил сляп. За мен просто винаги е ставало дума за заблуди на един от многото слънчасали на Ницше и самообрекли се на безизходност симпатяги, които след определена възраст не мога, въпреки къде тихи, къде шумни демонстрации на страдание, да ги взема чак толкова на сериозно. Изобщо и на акъла и не ми дойде, че в случая, както е и общия Закон на Интерпретацията, това как ги виждам нещата е въпрос първо на това какво ти е в главата, после на “бленда” и всичко зависи как подхождаш към “мислите”, а от самия “Подход” вече уж с лекота и по естествен начин си следва и какво получаваш.

Та

целия смисъл да занятието със “сказката” се заключава до кратък Курс за “бленда” и “подход”

“Как да четем Чоран”

с цел макар и късно да направим опит да поправим стореното, и замитане и измиване на гузна съвест.

Първо си е хубаво да вържем гащи, като уточним, че в четенето на “тетрадки”, ”бележници”, “дневничета” и “писъмца” на други хора има нещо дълбоко непочтено, но нищо не може да устои на дълбоко клюкарската природа на “интелигентите”, които със словестни салтоморталета за по-пълното и дълбоко разбиране на “обжекта”, си пъхат носа навсякъде без грам притеснение, за да позяпат в чуждото “интимно”.
Щото май пак се заформя дълго, по-накратко.

Преди доста години, май беше в сп.“Кино”, почнаха да публикуват нещо на Тарковски, нещо което почнах да лапам жадно, докато не загрях, че завалията май прави словесен опит за сепуко. Моментално прекъснах … благодарение на което все още продължавам да го обожавам.
Когато някой описва какво,как и защо го прави е доста вероятно да развали “магията”, която така или иначе е успял да създаде.

Колкото повече “потъвате” в Някой, заради Нещо, с което ви е впечатлил първоначално, толкова повече почвате да трупате знания за несъществени неща около него, които в крайна сметка се оказват само незначителни подробности, които обаче замъгляват първоначалния момент на “откровение”, създавайки една убита “яснота”,с която добре въоръжени може да влизате в спорове, но главно с мотивацията на собствения си “Аз”, а не от живото чувство но преживяното.

Можете ли да си представите например, колко ценни щяха да са “дневниците” на Микеланджело от времето когато е създавал Давид. Е, сигурно нямаше да са толкова скъпи, колкото тези на Хитлер, но все пак… Можем ли да знаем какво е щял да пише? Не, но болка ли е? Може би, я за това, че носа и устата не се получават, а парите свършват и някакъв капут ги бави, я че задника на Давид много заприличва на този на новото каменарче, и някой вече ще вземе да се “сети”.
И като ги прочетете тези “дневници” като му видите лицето на Давид ще се сещате за пари, а в гръб за професията каменарче. И това което е било Давид, вече ще е един много “начетен” и “познат” от вас “Давид”, който ще е “пълен” със знание, но без грам магия.
Това разбира се е ала-бала.

Това за което ги “простирам” тия чаршафи на гузната съвест, е за съвсем друго.

Да се пише за кино и скулптура е занятие досадно, щото са изкуства дето се зяпат. Писането е нещо външно за тях, един вид патерица, под формата примерно на брошура, дето да ти помага, ако си идиот, или най-вече ако се чувстваш такъв, да ти обяснява какво трябва, или вече е трябвало, т.е.очаквало се е, да почувстваш при зяпането на това за което става реч.

При писателите и съпътстващите ги дневници и тетрадки, работата е по-проста, щото “мат’рала” е един, и при “брошурата”-патерица, а при “самоизясняването” на “обжекта” разликата е само в степента на “интимност”, на “допуск” до него. А щом той си е споделял на себе си, и не е сметнал за необходимо да го “положи” пред публиката, а дори е пожелал да го унищожат, е очевидно, че не е честно да се съди въз основа на него, макар тази “покрита”-“откритост” да е особено чаровна и обезоръжаваща.

Та

проблема ми с Чоран, се свежда само до моя Приятел и неговото отношение, и то главно заради това, че се чувствам един вид глупава причина.

И значи,

Откъде да започнем. Просто от НЕСПОСОБНОСТТА да се ОБИЧА.
Търсенето на Съвършенството и Мъдростта в някаква неуязвима от чувства самодостатъчност е илюзия, която рисува Път в Нищото, и това е до което Ницше докарва всеки, който го е взел прекалено насериозно.

Та

КАК се чете Чоран, или Ницше, или който и да било от редицата скопци за ЛЮБОВТА.

ЧЕТАТ се така, както човек носещ само дълга РОБА, която се нахлузва през главата, ръзглежда голяма кутия пълна с пъстри КОПЧЕТА.

Има много копчета на които не обръща никакво внимание, има много които го очароват с красотата си, други с екзотичността си, НО той посяга към тях без да са му нужни, те не му трябват.
Дрехата му няма илици.

Само за момент да си помисли да прекрои РОБАТА си, заради Мода, или щото му се е сторило красиво да си сложи подобни копчета, и го пишете бегал. Играта и “нуждата” ти “захапват” ръкава, и целия отгоре до долу ставаш на “дупки”, които приемаш за илици, които се нуждаят от стилни копчета, които изискват други, а те от своя страна други. Докато от простата, но цяла РОБА не остане нищо, от което да си личи Началото.
Така че, ако случайно си скъсаш РОБАТА някъде, не е срамно да си сложиш една кръпка от профанно клише, на което интуитивно вярваш, отколкото модна или ефектна кръпка, или да си сложиш копче дето ти е грабнало окото в някоя случайно попаднала ти кутия с копчета.

Наистина е забележително, че Ницше е най-големия немски стилист, а при Чоран е дори още по-забележително, защото постига “качество” не на майчиния си език. Имат изключителни образци, които и в красотата си, и на пръв поглед несъмнената си очевидност, направо те карат да си направиш Халат с копчета.

А иначе ми е много симпатично как скритата носталгия към простата РОБА, се прикрива, срамежливо призната като чувство, но принизена с квалификация “клише”.

Нищо не може да ни развълнува така, както някои клешета, прочетени в подходящ момент, особено онези, които се отнасян до неустойчивостта на нещата, до преходността на славата и до забравата.” (1963 г.)

В края на краищата коя Голяма Истина не е убита, като е доведена до клише, за да може някой да я довърши, просто защото е станала “клише”.

За да не осъмнем ето един пример за едно такова “клише”, което наистина “развълнува”, но не поради “подходящ момент”, а защото самото То създава МОМЕНТ, в който можеш да Избираш и да Променяш.

Ти погуби живота си в отивания и идвания
с желания за синове, с желания за семейство и имот.
Смъртта има свой демон. Докато си жив, търси
наоколо и хитрост, ако си хитрец!
Ти не ще почувстваш истинския ужас на смъртта,
докато не я видиш очи в очи след нейното идване.
Надяваш се на повече, отколкото можеш да постигнеш,
а животът неизбежно се стопява, даже дълго да продължава.
Докога, докога ще си оплетен в надеждите!
Една надежда приключва, други надежди подхранваш.
Не видя ле вчерашния цар кога отмина?
Нима друг някой жив е взел от земния живот, каквото той взе?
Погубва го Онзи, Който продължава да погубва царете.
На вечерта той получава царство, а на сутринта го губи.
Колко много царе са отнесени от превратностите на времето!
Те са поуки за нас и са пословични хора.

Или това “клише”:

Слава на Аллаха за онова, което виждаме!
Всеки, от които се нуждаят, се гордее.
О, ти, който създаваш и си отиваш
С угрижено сърце след дълги мъки,
Колко прекрасна е постелята на земята! Задоволи се с нея!
Иди си от злато с бавни стъпки!
Колко достойно е търпението, колко хубава
Е правдата, какво украшение са те за човека!
Глупостта е нещастие, богобоязънта- убежище,
Добротата – благоденствие, непретенциозността – богатство.
Ако ще скъперничиш, бъди скъперник в мъдростта!
Ако ще се побратимяваш, побратими се с богобоязливите!
Каква полза от човека, от когото не се очаква благо
Никога и не е в безопасност от страданието!
Аллах принадлежи на хората с делата им.
На всеки, който възнамерява, принадлежи намерението му.
Който търси земния живот усърдно,
Той живее в безкрайна мизерия.

Абу л-‘Атахия ( 748-825)
Превод Цветан Теофанов

В “Счупеното огледало” пуснах още две много дълги “клишета”:

http://www.izgora.org/forum/viewtopic.php?p=531#531

И то пак на този арабски приятел, който ми е много симпатичен, макар че се чудих дали да не пусна нещо “клиширано” китайско, индийско, или пък Питагорейските Златни стихове, които като ги четеш на вълната “определен момент” и “развълнуване” също можеш да ги видиш като “клишета”. Но в арабското готиното е, че и с “невъоръжено око”се виждат цитати от Ригведа и много други стари неща на 1500 – 2000 години отдалечени от времето на автора, т.е. клиширани на N-та степен, но явно вълнуващи всеки, който успява да Съживи “клишето”. При Чоран скритите “цитати” от Ницше и Достоевски също се прескачат, но явно за него, поради живеенето в тях не минават за “клишета”.

Трябва да си имал голям Проблем, за да не можеш да живееш като ВЛЮБЕН.
(И ето как езика пак ни изнасилва с това – “като”. Значи просто ДА СИ ВЛЮБЕН.)

Същественото Чоран си го КАЗВА:

Защо съм неудачник? Защото се стремях към БЛАЖЕНСТВО, към свръхчовешко щастие и защото, като не можах да го постигна, затънах в обратното, в под-човешка тъга, тъга на животно, още по-лошо – на насекомо.
Желаех щастието, от което вкусваме, когато се издигнем до боговете, а слязох до нивото на термита.
Не знам какво ме спря по пътя към блаженството. Явно не съм създаден за него. Както винаги при мен ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО обяснява всичко.
Смятах се призван да стана мистик (сякаш човек може да СТАНЕ мистик! – човек Е мистик), но трябва да кажа, че в природата ми е да бъда скептик или по-скоро ЕРЕТИК на скептицизма. Всъщност скептицизмът е антипод на блаженството. Изпаднах в съмнения, защото се целях твърде високо. СКЕПТИКЪТ Е НЕУСПЯЛ МИСТИК. Надценил своята страст, видял, че тя го е напуснала, мистикът няма друг избор, освен да прегърне учение, което го отхвърля, което оспорва стойността й и я свежда до повърхностен порив, лишен от метафизично измерение, до прищявка или смущение в психиката. Скептицизмът е самонаказание – скептикът не може да си прости, че е спрял насред път. И си отмъщава на това, към което се е стремил, обвинява идеала, който не е постигнал, принизява го и го осмива, самобичува се чрез най-старата и най-скъпата си мечта.”

Дето се вика: Те това е!

Само още едно за последно: поради что Чоран, образно казано е демонтирал “антената” си за ДЪЛГИ вълни?
Демек от де му иде “предопределението”?
Не знам дали подобно на Ницше, като реакция на таткото-поп, като инфантилен опит и жест на еманципация.
Или от ранния промискуетет, причината на който е толкова тъпа, че дори е жалка. (описана в писмо до Жак Льоридер, и включена много подходящо като “глава” “Вайнингер” в “Упражнения по възхита”.)

Винаги съм се шашкал на Глупостта и объркаността на стадата симпатични многострадални начетени многознайковци, който се опитват на Въпроси получени на “Дълги” вълни да отговарят на “честотите” на “УКВ”. Наистина единственото, което им остава е само Физиологията, е и някаква неопределена Тъга, която явно безуспешно се опитва да подскаже на Идиота, че нещо в него, иска от време на време да послуша и “Дълги”.

Това е драмата на съвременните интелектуалци “освободени” от “илюзии” и “клишета”.

С каква лекота ставаш център на света посред някое изречение! Писането и почитта не се спогаждат: волю неволю, да говориш за Бога означава да го гледаш ОТВИСОКО. Писането е реваншът на сътвореното, неговият отговор на едно претупано Сътворение.
(Изповед накратко. “Упражнения по възхита”)

От горното пряко следва:

Да загубиш вяра в себе си – това е смъртта в живота, ни повече, ни по-малко.” (1965)

моето “определение” “смърт в живота” е за Самотата, явно обаче Чоран е съществено по-„жив“ от мен. Зора е всичко да се сведе само до думи, и с това “писане” и “отвисоко” са бла-бла игра на Демиург на нефелни да Видят.

Няма по-хубаво казано от РУМИ

ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, КАКВО СА ДУМИТЕ?
БОДЛИ В ПЛЕТА,
КОЙТО ЛОЗЕТО ОБГРАЖДА.

Дали ще успееш да Видиш “Лозето”?
Или ще спреш преди, одраскан на тръните.
Или подлъган по-красиви цветчета ще се отдалечиш от “Лозето” и в крайна сметка ще се окажеш насред едно голямо … Нищо.

Това която исках да кажа на моя приятел е пази си РОБАТА цяла, не ти трябват копчета и епулети.

ИСТИНАТА е в придаването на ЖИВОТ и изживяването на вечните “КЛИШЕТА”.

 

Просто FISH

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s