76. хората в живота…

 

 

казванката е на трупчета поради липса на муза…

чаках, чаках, не идва… все пак е жена, своенравна, не можеш да й придиряш, каквото такова

/сега като се помисля, пак и така е добре, щеше да е по-страшно ако беше некой „джендър”… требеше да бегам, не да я чакам/

 

инак днес има малък повод да се обадя, виртуално се пръкнах на тази дата преди 16 години, то е някакво … престрашаване да се изложиш

 

колко неща уж станаха оттогаз, пък следа няма, върви че помни – никой…

най-напред пула се затри, колко „непреходна мислЪ” изчезна с него и колко емоция изтече у канала… след туй позишън, първа изгора, втора изгора…

моят Приятел преди 2 месеца ми звъни и разказва – получава sms, че му изтеглили 630 $ от сметката, гледа, нашите „приятели” при които хоствахме втората изгора /и я … затриха/, си изтеглили пари да я хостваме за още 3 години… от година и половина ний там нищо нямаме, но сме си платили; даже един вид ги забравихме, но се оказа че те не… имало някакво тикче, дето не сме тикнали, и мълчаливо сме се „съгласили” автоматично да продължи „връзката ни” за … още един „срок”; моят Приятел „припали” /адвокатче, какво да го правиш/ писа, фуча, „комуникира” с милите хостаджии, но веднъж пари излязат ли от „портфейл” и „голям чичо” прибере ли ги по сметка, забрави…

дето е казано когато българин с пари се срещне с американец с опит, американеца продължава с парите, а българина си остава с опита…

мъчно ми е за моят Приятел /за пари е тъпо да ти е мъчно, но за тоя дето ги губи не …/, но имах „истински” повод пак да се … сетя за тези мили предоставители на … услуги…

 

туй долното е от „Дом Торо”, от втората Изгора, отпреди 13-14 години, то е за преживяването – запазил съм ги в някакви док-ове озаглавени „experience” – то хем „преживяване“, хем и … опит

та…

 

 

Цялото това обикаляне от Планета на Планета, въздигане на Механи, срещи и сблъсъци с толкова различни хора, си носи и… Уроците.

Те не се преподават, а се преживяват…

То е като…

една Игра на Плажа през Лятото…

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа мандахерцат пишки и голят задници докато си играят на големи…

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа все търчат. Те бягат, не защото имат някаква бърза работа, а защото не им се стои на едно място…

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа като бягат гледат да вдигат колкото се може повече пясък във въздуха след себе си, така им се струва, че бягат по-бързо…

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа бягайки, пълнят хавлиите и главите на кибиците по пътя си със пясък, не защото го искат, а защото хавлиите и лежащите по траектория на пътя им морни, потни и червени теловища са се оказали случайно там. По силата на същата логика и при играта  с топка, когато тя с непредотвратима неизбежност удари най-противния и кисел темерут на плажа по тиквата, причината винаги ще бъде потърсена не в удара, а в топката и нейния характер…

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа ако успеят за малко да се съсредоточат, ще е защото са се отдали на нещотърсачество…

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа отдали се на нещотърсачество намират само това, което може да се намери… фасове, капачки, костилки разни, а при повечко късмет стотинка, две, запалка или … някой употребен презерватив, единствено останало свидетелство от нечие вече забравено скоротечно удоволствие, преживяно под лятното обсипано със звезди небе…  

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа искат непрекъснато да стоят във водата, просто защото майките им нямат това желание… ако майките забранят на децата да излизат от водата, няма да могат да ги откъснат от себе си…

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа се застояват на едно място, като решат да направят нещо…

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа като решат да направят нещо, строят замъци от пясък…

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа като решат да направят нещо, вземат та разрушат пясъчния замък на детето до тях…

просто защото са си такива…

(…вие си знаете….)

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа строят пясъчните си замъци без да мислят за тяхната нетрайност…

Това е единствената проява на съзидание на плажа…

 

Хората в живота са като деца на плажа….

Децата на плажа не могат да разберат, че това което им позволява да творят е срещата на стихиите… Само сблъсъка между двете безформени стихии морето и пясъка, създава това, от което детето може да извае моментната форма – мокрия пясък…

 

Стихиите се срещат, но никога не могат трайно да се съединят…

Слънцето напича…

Вятъра си духа…

Водата подкопава…

Пясъка изсъхва… за да се върне към своето безформие…

 

………………………

………………………

………………………

 

Накрая идва и Есента…

децата отдавна са се прибрали там, откъдето са дошли…

вече няма кой да оглася Плажа…

дали мокрия пясък очаква Лятото…

 

 

 

 

Това горното докато го писах си мислех за един Приятел, който си отиде преди три месеца…

Като кажат за някой “той много обичаше живота” нищо не разбирам, щото е едно тъпо и тъжно клише. Всички много обичат живота… какво друго свое имаш да обичаш…

Но този мой Приятел наистина “много обичаше Живота”…

 

Бяхме преди десетина години с него на море с половинки и деца и първата вечер, току-що пристигнали излизаме и той един такъв ентусиазиран вика:

 

ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕМ СИЛНО!

 

Мигам на парцали, просто не съм в час…

Аз излизам да се нахраня преди да си лягам, а той от всичко искаше да прави купон създаващ някакво преживяване. Завалията, Бог да го прости, в чудо се видя с темерут като мен, ни пия като хората, все усложнявам простите работи, само спя или чета, два лафа на кръст като хората не мога да кажа, но нали съм Приятел, трябваше да ме изтърпи…

Като се замисля сигурно съм му отровил отпуската…

 

От него много спомени ми останаха, но това със СИЛНОТО НАЧАЛО и моята неадекватност много ме е работило…

 

Винаги обаче съм мислил, че нещата си имат своя си логика и скорост, код и хоризонт, и никакъв привнесен ентусиазъм не може да придаде нищо в повече към дадена ситуация или проява… всичко си има едната Потенция, с която се ражда и нищо не може да я надскочи, а ако нямаш за цел да станеш нещастен не се и опитваш…

Разбира се има и коренно противоположни мнения…

 

Сега

тази Планета се появи благодарения на Жеста на един Приятел и Уменията на друг.

Едно  време бях писал в “Мимикрията” за Жеста, което непонятно как, но мотивира този Приятел да я направи отново, след като старата по неизяснени причини уйде в нищото …

днес си мисля, че е време да напиша нещо за по-основно  ПРЕЖИВЯВАНЕТО…

 

Ще дойде време, и ще се появи някой, който ще напише един ВИРТУАЛНО-ФИЛОСОФСКИ ТРАКТАТ, който евентуално нищо чудно да започва и така:

 

  1.      Светът е всичко което е преживяно.

1.1. Светът е съвкупност от преживяванията, а не от мненията.

1.11    Светът е определен чрез преживяванията и чрез това, че е всички преживявания.

1.12    Защото съвкупността от преживяванията, определя, какво е налице, а също така и всичко, което не е налице.

1.13    Преживяванията във виртуалното пространство са светът.

1.2      Светът се разпада на преживявания.

1.21    Едно преживяване може да е налице или да не е налице и всичко друго остава същото.

  1. Това, което е налице – преживяването, – е съществуването на състояния на мненията.

……………………………..

……………………………..

……………………………..

  1. Което не може да се преживее, за него трябва да се мълчи.  

 

Но тъй като, един подобен ТРАКТАТ е очевидно непосилна задача за един разпилян и хаотичен Ум като моя, ще трябва да оставя това на някой способен, като трябва да се задоволя само със споделянето на няколко Интуиции и Преживявания свързани с темата. Те не целят да отведат четящия накрая до някакво определено място или извод, а само да подбудят към Настроение, което си мисля, че е кохерентно на този Дом и тази Планета.

Единственото сигурно обаче е, че четящия, ако не е кохерентен само ще си загуби времето, за което предвидливо е предупреден…

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s