70. Содом

 

оня ден Влади Васев ми изпрати нещата които е запазил от старата планета; явно малко си пада виртуален клошар , щото си е направил труда да ги сваля и къта толкоз време…

 

инак вече нямам какво да кажа; не че не ми се прескачат глупости в главата, но виртуалното споделяне е толкоз безсмислено, че не си струва времето… проблемът при мен е че и „реалното” споделяне не ми се получава… тъй че криза… в жанра

но това трябва да се приема весело…

неразбирането и недоразумението е част от пълзенето, като се заровиш, или литнеш, си над разбиране и разум, тогава всичко е самоочевидно Ясно… /вЕрвайте ми/

преди време ми попадна една статия /тъй и не я дочетох; за да потвърдя правотата й/, но си я запазих да я дочитам

http://svom.info/entry/773-ponimanie-algoritmicheskih-obshestv-gibridnyj-inte/

в нея има доста неща за разчепкване, но тук я споменавам само като източник на няколко числа

според някаква агенция Гартнер през 2000 г. оригиналното „текстово” съдържание в интернета било 75-80%, през 2010 – 30-35%, днес не превишава 5-7%

средното пребиваване в един „ресурс” към 2005 били 3 минути и половина, днес е 17 секунди

имам фалшив профил във фейса /ако беше като туитър и вконтакте, да можеш да гледаш без регистрация, нямаше да има нужда от него, не френдвам, не харасвам, не пускам, само зяпам „трендове”/, та в фейса „стоквам” нашенските либерасти, в туитъра американските alt-right, а в контакта руските всякакви… само руснаците още не ги мързи да пишат фермани… инак навсякъде е едно невъобразимо препостване с „отделяне” на отношение в рамките на изречение, с което се гарантира, че отсрещния идиот ще идентифицира идеологически правилно трансмисьора на съобщението, което ако си бил преди това случайно при други двама несъмнено вече ще си го видял…

 

плацикайки се в информационната локва, ми писва и отлитам за седмици…

като се върна… същото

 

Лосев писал проза /за себе си…/ издали я под заглавието – Я сослан в 20 век

/ и аз като жабата почвам да се чувствам заточен в този век/

книгата я открих покрай един цитат / https://www.ccel.org/contrib/ru/Other/Losev/woman.pdf /

 

– Безобразие! Свинство! Влезать в чужой дом и еще читать нотации! Хозяйка имеет право говорить в своем доме что угодно.

– Мария Валентиновна — не просто хозяйка дома. Она — великий талант, она — артистка. Она не имеет права унижать искусство. Искусство — это все, это вся наша жизнь.

– Дело не в искусстве. Разве не замечаете вы, как страдает эта женщина? Дайте покой этой женщине. У женщины есть свои слабости, свои нервы… Она имеет право.

– Никакого права она не имеет. Она ответственна за музыку. Какие тут могут быть нервы? Нервы надо уметь прибрать. Если все мы начнем нервничать, наступит новый Содом.

– И наступил, и наступил. Обязательно вот тут нервничать. Надо исполнять Баха, а не показывать свои нервы.

– Вы, вы ее губите. Вы ее убеждаете бросить музыку. Вы ее утешаете, что она когда-то отдохнет от музыки. Вы — враг человечества. Это — обскурантизм, это — варварство… Боже мой, где она живет? Кем она окружена? Ведь это же Азия, дикие, злобные вандалы!

 

та за да кажа нещо, трябва да мога да си представя някой на който да искам да го кажа; колкото й глупости да ми се прескачат не мога да се сетя за такъв на който да искам или да имам нужда да му ги тръсна…

туй не е самота, а перде… по добре е някой неща да си стоят … отсам

 

Если все мы начнем нервничать, наступит новый Содом.

И наступил, и наступил.

 

П.П. единствените на които имам какво да кажа са децата, но те завоюват свободата си като ме пращат „у лево“… и това е естествено

ако мога да прехвърля нещо през високата „стена“ на „свободата им“ се чувствам като негър диверсант с перфектен руски в дълбокия тил на руснаците изпълнил мисията си да се впише в колектива на еленовъден колхоз в далечния север

оня ден пуснах на голямата sentury of self – покрай туй пак го гледах /има уникални неща – бях го забравил – в третия филм „експеримента“ със „срещата“ на либералите с негрите и с девиците от манастира е … убийствен / разбира се, нещата не са „точно така“, има доста по английски „покрито“ – няма лаф за тависток, или например за курт левин, но „цяла картина“ никога няма разказана, има само събиране на парче по парче…

така приключението е по-интересно

 

туй е на руски

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s