92. цялата мъдрост на този свят достъпна на един глупак 2.

като всичко и туй уж е ясно но за да стане по-ясно расте и още като хрумка пораства толкоз дълго че иска време тъй все чакам да се събера за да се изложа и отлагам щото трябва време а повод за разсейване дреме отвсякъде и си остава намислено и не изложено а не искам да е на части щото се разпилява разпада губи се цялост структура и общия замисъл изчезва в подробностите коите уж все важни а само скриват уж ясното в началото и затуй стои празно все едно няма какво

 

накратко

 

маклуън казва “медията е съобщението

това не е сложно, съдържанието не е важно, това през/чрез което го възприемате е по-важно, то е много по определящо за мисленето ви, отколкото това което поемате през/чрез него….

виртуалното е илюзия, и като такова отрова; да търся и да намирам вътре, е все едно да търся лекарство в нещо което е отровно /ако ви е много силно, че не е безопасно, че има висока цена, и т.н./

съобщението е, че е … медия

макар и да не е сложно, трудно се разбира, но кой разбрал – разбрал

 

 

малко хора мислят, но всички искат да имат мнение

джордж бъркли /шопенхауер го цитира в “светът като воля и представа”/

навсякъде около нас е бъкано от мнения, които са продукт на хора, които имат задушаваща нужда да се изкажат без да имат какво

/на едни им иде отвътре, на други просто за навън, не знаят друг начин да задовалят крастата си да бъдат забелязани или да влияят /суета или амбиция//

и какво правят – препредават

живеем в свят без корени, свят без небе, свят от нищо незакрепени празности, които резонират според случайни и малоумни повеи на без-мислие, които ги карат да се чувстват за момент … изпълнени

има едни изроди, които експлоатират като инструменализират и операционизират тази кухост за свои нужди, като произвеждат “сигнали” за резоньорите, които ги препредават с чувство на … изпълненост

фейса е еманация /или миазмата/ на това резоньорство

/ стига малко да го наблюдаваш за да отличиш, кухите от платените

поръчващите там ги няма…/

 

 

понякога сутрин, хвана пресконференцията за вируса по радиото – “медията е съобщението” – статистиката е Нищо, бивам омъглен веднага от нереално култивираната  дебилност на “журналистическата общност”…

такава манифестация на скудоумие в търсене на … “съдържание”

“медиите” са в такъв окончателен и безусловен фалит на смисъла, че няма какво да се говори…

толкова откровено прозрачни в проституиращата си природа на ретланслатори на поръчки за създаване на настроение, че все едно публичен дом е обявил ден на отворените врати на работното място…

нивото е такова, че крачката с която алгоритми ще праскат измислени “новини”, вместо тъпи пачи-репортерки, ще мине незабелязано… не заради развитието на AI, а заради падането на IQ на популацията

 

 

фалита на експертността без да е новина, е черешката на тортата…

туй не е само е нас, ами повсеместно…

такъв цирк и безпомощност в борбата на експертни  мнения, че обслужващият пропаганден контингент стана кривоглед;

специалист – казва маклуън – е този, който никога не допуска малки пропуски, по пътя към голямата грешка.

няма пропуск, който специалистите, в цялото си многообразие, да не направиха, по пътя на всички възможни грешки…

удивително е, че с кризата на либерализма, бъдещите безработни социални, медийни и прочие “безхаберници” избраха да отстояват … “експертността” си, като основание за внимание и препитание

 

 

ние живеем в едно изключително болно време…

има един вирус… който от дълго време разяжжда тъканта на битието, но никой не го забелязва, защото “сетивото” за това е атрофирало…

от както съществува човек – той живее с 6 посоки – 4 по хоризонта, и 2 по вертикала…

от много време европа губи Вертикала, тя живее само в хоризонтала, това освобождава много енергия, но няма никакъв Смисъл, тя го изгубила…

от няколко десетилетия тази загуба е Абсолютна, хората са загубили дори интуиция за нея;

без нея човек е добитък, животно, разликата между човека е маймуната не е в труда, а Идеята за Бог…

европейците без Бог, се опитват за запълват туй което дори не осъзнават че им липсва с  … абсурдни ерзаци

това което наблюдаваме днес е един абсурд – медиите отразяват и ни запознават с епидемията със статистика…

няколко снимки с чували е всичко което кибиците виждат от “фронтовата линия”, придружено от числа и таблици…

това което се пропука тези дни е Табуто за Смъртта, тя спря да бъде инцидент за съзнанието, а се превърна в осезаем факт за популацията…

това Табу пази “цивилизацията” без Вертикал от проблематизиране, от съзнаване на Пустата Празност на Нищостта й, инак опакована цветно и лъскаво…

влизаш и гледаш новите  данни https://www.worldometers.info/coronavirus/

таблици, графики, числа, съотношениея….

Сравняваш

КАКВО

това са смърти бе – не са – чували в колони камиони за крематориуми

 

Същественото е неуловимо от Числото

 

 

туй долу са две “илюстрации”

 

има и на български, но  е кратко, а този е незаобиколим и в историята, и в литература, и в порнографията – Първият Журналист – необразован, нагъл, извратлив, амбициозен, събрал всичко важно за тази професия, която се родее само с проституцията; като видя надут журналист, все едно виждам горда проститутка, оная проституира с тялото си, тоя с мнението си, и двамата са много влиятелни ви … средата си

https://en.wikipedia.org/wiki/Pietro_Aretino

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8C%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE_%D0%90%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE

 

 

/това е от 2012 г, утре мога да пусна цялото за да го има

пускам го щото лафа на дедото шоп комунист е есенция от вековната мъдрост, която осветява всеки инфлуенсър във виртуалното  /

 

туй лято, бяхме с него на едно гости, и дядо доволен обобщи посрещането „без претенции”…

после в колата разказа „историята”…

 

имало един шоп от трънско…

ятак ли бил, какъв точно не се разказва…

но дошъл „9-ти” и „неговите” взели властта…

  • искаш ли да те направим директор?
  • нечем…
  • искаш ли да те направим кмет?
  • нечем…
  • искаш ли някакъв началник да станеш?
  • не сакам…
  • е сега, а какво искаш?
  • нечу, ма’ану да онодим…

 

демек, махна да търси, кусури да намира…

 

просто е гениално…

няма по-идеална работа от тая махна да тражиш, кусури да намираш, даже в лафа на тоя дедо глагола е още по готин търси „нечу”(нещо) де да „оноди”…

експертният „бизнес” у нас след „10-ти” е точно сбъдната мечта на шопа след „9-ти”…

„нечу, ма’ану да оноди…”

(тая работа е много сладка, щото поради естеството си, нЕма как да те „онодят”, щото си абсолютно безотговорен, поради това, че за нищо не отговаряш, а само си мандахерцаш из медиите експертното „мнение”…)

и щото на „експертите”, толкоз им е „експертното”, няма кой да им плати да „онодят” в кусури други, а други им плащат да „онодят” в тая „сладка” приказка без край и без правила свои, доколкото българите им са „свои”. Не мисля че за комунистите след „9-ти” „българи” е значело нещо различно от това на „експертите” след „10-ти”, това е една безлична селска популация подлежаща на модернизация…

и ако комунистите се провалиха в опита си, „модерните експерти” почти са успели…

да я заличат…

( да заличиш – ще рече да лишиш от лице, от отличимост, да изчезне като видно и определено…)

 

 

91. цялата мъдрост достъпна на един глупак. 1

цялата мъдрост достъпна на един глупак

 

казванка е проста и се събира в следното :

ако има на кой – няма какво, а ако има какво, то е такова, че няма на кой…

 

като си с хора, се чудиш с какво да пълниш нищото между вас, и мълчиш невъзпитано /все едно си надут/, ако пък сглупиш да разпръснеш неловкостта на тишината, плещиш само неразбираеми за околните глупости… /едно от най-хубавите определения за приятелство е човек с който можеш да си мълчиш без неудобство…/

/островитяните като най-цивилизовани са измислили разговора за времето, едно нищоплямпане, което не може да доведе до конфликт; но щото отдавна не са това, което бяха, сега са заменили “време” с “климат” – и вече могат да се избият както си пият чая, ако се вземат темата насериозно; преди дни един мил българин специалист по вируси, станал островитянин от оксфорд, по радиото каза буквално – “ не знаем как ще отрази очакванато затопляне на климата върху вируса”, “промяната в климата” вече е толкова бърза, че се променя през … пролетта/

когато пък нещо ти хрумне, го държиш, държиш, чудиш се на кой да го изтипосаш, не за да каже нещо, а просто да го споделиш, и разбираш, че няма на кой, и то седи, седи, па повехне, и както уж е нещо хрумнало, па стане нищо… и отлети “в табора на сенките”…

 

затварянето по кЪщите /последните две седмици/ – доведе до такова споделяне “на моменти” и “хрумки” виртуално, под статии и във фейса, че цялата “свежест” на родината и сънародниците те задушава с “остроумието” си и “гражданската” и “демократична” “отвага”

 

Не е необходимо да си имал илюзии, но … нещо почвам да губя чувството си хумор – не знам, не мога да го споделя на никой, но наистина има едни “борци” за повече “демокрация”, които ми идват в повече; няма как путин, пеевски и гешев да ми станат поносими, но историята на бандата самоназначили се за “съвест, красота и ум” вече не ми е смешна…

 

предполагам, че Простотията е константа, но има моменти, и времена като днешните, в които тя поради липса на “лека и доходна” /работа/ силно избуява и става особно шумна; с това човек трябва да се примири, щото е естествено, тъжното става, като се огледа за да види някъде нещо по- … разумно и спокойно, и колкото и да зяпа, да скролва, да разлиства, нищо не открива… пайзажът е пълен с разнообразно подобие на шумно нищо /всеки вдига джангъра и пейства меметата на макс, за да бъде забелязан с … глупостта си/

 

баси държавата, в която идиотите във властта, изглеждат по-смислени от идиотите извън властта…

/толкова години едни умници с претенции за “мис” и нобел, не могат да вземат властта от един, за който не е сигурно че е дочел “винету”/

безнадежността не е в глупостта на управляващите, самата власт вглупява /примери безброй в историята/, а в удивителната простотия на самонабедилите се за умни претенденти за алтернатива и смяна…

 

както и да е…

 

щото де е време останало, все е отпред… /колкото и да е…/ ще си кажем, каквото хрумне…

Основното, на това, което наблюдаваме – отново сме изненадани, като всички от масовката…

 

Както винаги в историята, всички се готвят и са готови за … предната война

 

цялата либерална и глобалистка общност застанала на линията си “мажино” мощно пуцаше по оня малък човек с големи комплекси от изток, който всеки момент щеше погълне европа за да унищожи … свободите й, и биеше с големия черпак по главата всеки потенциален неуспял художник с наболи мустачки, който иска да тури граници и телени огради за всички… различни;

здраво държеше всичко, добре заредена с “духовни” и материални “ценности”…

и … сякаш отникъде /със свободни полети/ се далдиса вирус…

и всичко развали…

 

затвори не граници, не градове, ами затвори всеки в хралупата му – и му даде благото на цивилизацията да се “излага” виртуално пред всички, стига да пише … “правилните глупости”…

инак пак свободно трият…

 

и пак както винаги в историята, докато всички зяпат сводките от фронтовата линия, статистиките и графиките, и чакат “мира”, за да се върне нормалността и предното спокойствие, едни други /вечно налични/ вече “готвят” новите кошари за овцете, структури на след”пандемичния” свят, баланси, полюси, и прочие манджи, които ще ги турят като очевидно налични вече отговори на … “освободените”

 

90. за промяната на живота в настоящето…

 

  1. Докато се случвало всичко това, кралят на Галия – Карл, по прякор Плешиви – променил живота си в настоящето, като умрял.

 

Лиудпранд Кремонски

Разплата. История на Отон. Пратеничество в Константинопол

Изток-Запад С`2015  с.60

 

/подробност е, че не бил Шарл Плешиви, а Шарл Дебели/

 

мисля си, в себе си, че туй горното е формулата на целия живот…

„докато се случва всичко това”, каквото и когато и да е то, някой вземе, та промени живота си в настоящето и … умре

живеем във време дето „промяната” е издигната в някакъв култ, непрекъснато се променяме, непрекъснато „напредваме”, или твърдим, че трябва да го правим… щото инак… лошо, все едно че не живеем, или няма да сме живели, ако не сме напреднали… и си мисля, че някой му е много зор да побързаме да „променим живота си в настоящето”

туй нямаше  да е кой знае какъв проблем, всеки рано или късно „променя живота си в настоящето”, но някак днешното „докато се случва всичко това” е досадно бъбриво и много шумно… разбирам, че липсата на съдържание, най-лесно се скрива с джангър, но наистина писва, докато чакаш … Промяната

 

имало един етиен/стефан/, епископ на турне, от края на XII в.

https://fr.wikipedia.org/wiki/%C3%89tienne_de_Tournai

той сигурно е живял в нещо такова като нашето –  и казал – „на този свят има три, даже четири, гюрюлджии, които трудно можеш да накараш да млъкнат – комуна мъже, желаещи да разиграват сеньора, спорещи жени, стадо сдавили се прасета, и несъгласни между себе си каноници. ние се смеем над вторите, презираме третите, но да ни избави Господ от първите и четвъртите.”

Етиен от Турне е живял във време в което можеш да се уповаваш на Бог „да те избави”, в античността са измислили Съдбата, да обяснят „каквото се случвало” /там и боговете й се подчиняват/, днес, ебаси, това на което можеш да се надяваш да донесе малко тишина е … Прогреса, а неговите носители са най-шумно грухтящите комуно-фемино-прасешки-каноници… и наистина, не е трудно, а направо невъзможно да ги накараш да млъкнат за миг…

 

преди дни мина като метеор, за да заглъхне за седмица, като всичко друго, новината,  че сме последни в европа в някакви тестове за образователното ниво;

https://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2019/12/03/3999688_izsledvaneto_pisa_2018_kakvo_znaiat_i_mogat/?ref=home_main_news

„информационният повод” даде мегдан на известен брой дежурни „говорещи глави” с племенници   да отделят разпилени мисли и обосновани чувства за положението на децата на другите, които поради някаква идиотска причина, неизживян предразсъдък или просто скука в далечна чужбина трябва да чувстват като сънародници; да се спори когато опита е несъпоставим е тъпо, прави впечатление, че точно същите бяха особено ентусиазирани от „30 години” „демокрация” преди по-малко от месец…

 

личното ми мнение е че тези тестове са пълна простотия; което не пречи да е очевидно, че състоянието е трагично…

синът ми, който е  на 15, за да съм сигурен, че разбира за какво говорим, му пуснах в тубата репортажа за новината, не да чете статията, щото не е сигурно какво ще разбере; колко да се обиди, че е последен в европа със съплеменниците си – беше просто изненадан;  но много се засегна, че не може да отдели факт от мнение, разбира се, че „можеше”, попитах го какво е факт, и той като един същи августин блаженни се запоти, но не можа като светеца да се измъкне с „като не ме питат знам, като почна да отговарям не знам” / така отговорил на въпроса „що е време” августин/, но знаеше чудесно какво е мнение – „емоции… и други доводи”, аз зацвилих от кеф, но колкото повече мисля, откривам, че е идеалното определение…

досега ми с демократичната аналитична мощ и мислъ е от рубриката „мнение” в дневник – там наистина под мнение се разбира – една здрава емоция, добре облечена в прилагателни,  и доводи „от кол и въже”, „вятър и мъгла”, „малко но, от сърце”… но всичко казано с такъв апломб за висша инстанция, че трябва да гледам снимката за да съм сигурен, че човека с мнението не е 15 годишен пубертет; веднага се сещам за една пача от времето когато имах телевизор – патрашкова – беше по някакви студия в някакви „формати” и тя едно стои на едно такова срамно място, друго гледала – как някакви тъпаци в някакво позорище са се правили/били/ са ги правили на маймуни – и обсъжда все едно това е сериозно, важно, значимо и заслужава „анализ” и обсъждане, нЕкакъв луд абсурд сътворен на невменяеми, които си играят на психиатри, все едно вече всички са/станали/направени маймуни…

/вече аз почвам да се чудя, наистина, едно време като съм слушал дойче веле, и свободна европа, толкова тъп ли съм бил, та не съм разбирал, колко са тъпи, или те не са били тъпи /тогава, едно време/, но сега е нещо различно, без да съм поумнял особено… чудя се  и не знам…/

та всичко е „емоции… и други доводи”… в тях фактите наистина се губят…

 

в последно време слушам много дзапа, но той е като наркотик, мразя го, разбирам че е музикален изрод, но съм зависим…

и от време на време се чистя с едни неща, които ме разревават /и си се смея за тъпата емоция/, но ме карат да се чувствам след това добре… особено след дзапа

знам че е неясно – но няма как да стане по-ясно – има хора, които като гледат филми – реват, като слушат някакви песни – също – и си мислят, че са добри – щото бъркат чувствителност с доброта; това не е доброта, това са разбити нерви…

да бъркаш доброта с нерви не е хубаво…

аз си рева – но знам, че не съм добър, добра е била прабаба ми, която е помагала на цяло село, и ме съмнява да е ревала на песни, щото е нямала време да слуша…

една друга моя прабаба, чула мама да казва – „ох, че съм нервна”; прабаба ми казала ”Шт, М…, да не чуят хората, само простите хора са нервни”

е, аз не знам дали съм чак толкоз нервен, но има неща които са просто … нерви…

 

сега не мога да слушам тази простотия и да не ме хване нещо за гърлото

щото след време ще го изтрият и ще се чуди някой какво ли е туй – дето ми опъва нервите – Nicola Di Bari – Chitarra Suona Più Piano

то е като да гледаш весели играещи деца …  а да не вярваш в бъдещето

/ханибал дето казал на ревящите картагентки преди да  предат картаген на римляните, що не плакахте преди…

човек трябва да се изплаче навреме…/

днес на подобен сладур няма да му дадат и моп да чисти зад кулисите след концерта, камо ли микрофон …

как може да се мислят такива песни днес…

това е време – в което е възможно подобно Преживяване – и е имало кой да го съпреживява…

/от друга страна това е в годината в която изгаря казиното в монтрьо, „майките“ вече са пели „кинг конг“ /

 

а вижте публиката тук – просто е вълшебно – представете си това в германия, или сащ – и всичко това е без трева…

между другото песента е пак на никола ди бари, той я пее по-хубаво – но публиката тук е нереална – ние вече нямаме нищо общо с това

всичко туй си е отишло…

днес просто е невъзможно…

днес простотията изяде простодушието…

 

много се говори за цивилизация и култура… това са „просвещенски” конструкти, подобно на … „нацията” /даже нацията е малко по-стар „конструкт“ (това с „конструкта“ е ирония, да няма недоразумения)/; на един грък, римлянин, или средновековен човек, ако го попиташ дали е „цивилизован”, има ли „култура” ще мига на парцали, няма да разбере за какво иде реч; „цивилизацията” е „откриват” /изобретяват/ 60те-70те години на 18 век във Франция и Англия, малко по-късно немците откриват „културата”; гизо пръв почва да говори за цивилизациИ в лекциите 1830 – за „френска цивилизация”, за „английска цивилизация”, за „германска” цивилизация не може да се говори, но затуй пък говорим за „германска култура”. Забележително е как от края на 70те години на ХХв.почват да атакуват нациите, бавно и тихо, като нещо старо, пречещо, предразсъдъчно – но май не подозират, че „цивилизация” и „култура” са плодове на „народи” и „нации”,  а не някакви дадености от … безличен „Прогрес”

 

давила / който правилно е ГОМЕЗ, но то ми звучи като име на дясно крило в отбор от секунда дивизион, а ДАВИЛА е един, и не може да се сбърка/ казва

 

Цивилизацията живее само в семейните имения. В университетските аули тя умира от студ. (EII, 215a)

 

Културата е семейно наследство. Или тайна между приятели.

Останалото е бизнес. (EII, 217b).

 

В цивилизованото общество са били достатъчни юношеските години, за да се възпитат чувствителността, ума и душата. 

Днес едва ли ще постигнеш това, дори да му посветиш целият си живот. (EII, 221a)

Прогресът е син на познанието на природата.

Вярата в прогреса е дъщеря на невежеството в историята. (EII, 225a)

 

Днес новото изобретение вече е само средство против последствията от предишното изобретение. (EII, 224g).

 

Техника – това е използване на науката от безскрупулни умове. (EII, 225d).

 

 

та мили мои, туй е без край – да захапем опашката…

да се върнем при луидпранд кремонски, който в книга четвърта разказва история на един бунт на васали срещу отон в началото на царуването му /много е интересно и … поучително/  та там двамата водачи на „бунта”, били с много по-голяма армия, но ги изненадали, докато били с по-малка и се свършило… /стр.188/

 

„Еверард бил посечен с меч. Гизлеберт бил потопен в Рейн, но тъй като не могъл да погълне толкова много вода, се задавил и умрял.”

 

много ми приличат на този Гизлеберт, някой ги е изненадал, потопил ги е в информационния „Рейн“, и те се опитват за го изпият, но не могат да погълнат толокоз и се … давят, като същевременно не вдяват, че информационният „Рейн“ е само приток на Лета…

тъпо е докато чакаш „промяна на живота си в настоящето” да се убиваш предварително като се опитваш да изпиваш „Рейн“…

 

89. победата…

 

воден от дълбокото разбиране на шопа за същността на свободата – „можем да пишем, можем и да не пишем ” – бях решил да наблегна на упражняване на въздържание… щото едно резултата винаги е един и същ, никакъв, и друго, закона за запазването на енергията ни учи, че може би ако се въздържаме, ще вземе да натрупаме енергия, която да открие нещо различно от писане, па да се материализира в някакъв … резултат

м`не… /ами не е  така, нищо не се натрупва, просто съзерцанието се материализира в … съзерцание, нищо оглеждащо се в нищо, не може да роди /материализира/… нещо/

тъй вероятността да се изложа в текст остана на кантара на вероятностите 50/50, аха-аха, ха дано, ама надали… и като млада надежда пред важен мач – се надъхвах с започваме при 0-0, 11 срещу 11, топката е кръгла и прочие начални „условия” за успех… и отново материализирах … въздържанието си

и само с копи-пейст – пълня нищото със старо – поради безсмислието на новото, което би било като старото…

преди две години прочетох „социология на философията” на рандъл колинс, преди него бях чел неща от пиер бурдийо /даже съм му пускал преди бая време цитати в изгората за селските ергени/, но след колинс го четох по-систематично /те двамата списвали на младини заедно списание  Theory and Society, но се разминали според кой от коя страна на океана е, инак схемата им за „културния капитал” е сходна/… та покрай тях, някак бавно, като момче от село загрях, че липсата на стимули, които при мен като не очаквани, са и очевидно липсващи, аз разбирам „някак” като липса на резултат, а поради туй й го приравнявам с „резултата” от неписането… а то при мен излагането е просто форма на … излагане, нетърсещ резултат, демек „културния капитал” ми е безразличен, пиша просто да не съм на „културен кредит”… /туй е дълго, не е сложно, някой път, напред, да е живот и здраве ще се върна…/

тъй постепенно шопското 50/50 взе да не ми изглежда толкоз очевидно в безсмислието си…

но тогаз пък дойде – истинската пречка – причина за шопската „очевидност”– мързела, много по-добре ми е да си чета, да си мисля, колко хубаво ще е да пусна едно или друго, да споделя нещо си, да туря някой „факт” или „чувство” в … обръщение / в нищото/ но само складирах, а после се оказва че едно или друго е със срок за годност, или вече не ми е интересно, или не е кой знай к`во, в контекста на „новото”, или направо глупост /но като ненаписано, си го спестявам като срам, щото няма … „факт”, тъй не чета какво съм писал /само знам че съм/, но като търся нещо в старото, и видя, основното чувство е … срам/…

та реших да се обадя…

ще свърша някои стари започнати неща – не щото са важни /нищо не е важно/ – но без проясняване на някой предразсъдъци и предпоставки, всичко е еднакво … никакво

тъй като аз доста съм … „мръднал”, винаги има вероятност тези дето са останали „там дето са си”, т.е да са си „нормални”, да бъдат лошо изненадани, това е „лошо”, и ми е мъчно, но нещата стоят така, и няма какво да направя, някак с изненада осъзнавам – че почва страшно да не ми пука – сигурно е и заради възрастта, но си мисля, че е по-скоро, от това, че „Светът” ми си отива /обективно/, на някакви не им пука, не виждам що на мен трябва да ми пука за непукането им… /тъпо е че става с приятели – но и друг път съм казвал, не разминаването е новина, чудото е в срещата, а истинска Чудо е ако някак успеем и да постоим повечко заедно…/

 

баси овертюрата…

 

та…

изхвърлих преди година и нещо телевизора, аз и преди не го гледах, но с радикализма в действията е някак по-сигурно…

рядко сърфирам в нета, не ми е интересно вече, направо си се чудя на предното любопитство… /и нерви…/

но по 10 ноември си бях на село за няколко дни, там телевизор има и … зинах

няма такава простотия, „аналитичната мощ” на демократичната мислЪ чупи тъпомера…

такваз вакханалия на посредственост и скудоумие толкова концентрирана и … безпомощна рядко съм зрял /виждал/, истина е, че телевизор нямам и в нета съм спорадично, но ме съмнява, че това може да се подържа дълго с такава интензивност…

палмата без съмнение беше в текст на този весел човек,  който е направо коронована „говоряща глава”… /само за илюстрация/

https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/11/04/3982867_triiset_godini_po-kusno_nevidimiiat_uspeh/

разбирам че живея в паралелна Вселена с тез „демократи” но ефира и мрежата ме срещат спорадично / и … онемявам/, наистина е по-добре да се разминем, не мисля да им обръщам внимание, но тези няма да ни оставят на мира с глупостите си…

/ „културният им капитал” е нулев, но „кредитът” им е обезпечен в без граница…/

 

сега…

ще  пусна едно старо нещо от края на 2002 или началото 2003 година, / година и нещо преди дсб/ беше в позишън, после в първата изгора, имаше тема, във втора – с още повече чаршафи – като срещам какви глупости съм писал, и колко наивност съм материализирал се спуквам от смях…

мога да кажа само, че един път не съм гласувал за дсб, даже първият път като не гласувах беше на първия път като се явиха – щото „думите имат смисъл” /тогава още обяснявах…/

само две неща като обяснение към днешния ден

1. илюзията за запада е мъртва – навсякъде е като у нас

това е много кофти, щото илюзията крепи често достойнството, но пък загубата на илюзии не е задължено да е свързано със загубено достойнство; Мъдростта не е нещо което се придобива, тя е резултат от загуби – всяка загубена илюзия, която не е заменена с друга те приближава към мъдростта; мъдрецът е човек без илюзии, той нищо не е печелил, само е губил… и това е неговата Победа

човек, който печели в живота, трудно става мъдрец, победите са идеалната хранителна среда за всички Големи Илюзии – тъжно е, че няма вечни илюзии, затова няма и … щастие

 

2. има/ло/ един Мъдрец в Богота

често съм цитирал една негова мисъл

Давила – Левите наричат десни хората, намиращи се просто надясно от тях. Реакционерът се намира не надясно от левите, а срещу тях. (НС III, 24)

оня ден намерих друга –

Честният гражданин, за да участва в социалните конфликти на нашето време, трябва да поиска оръжие, което да стреля едновременно в две посоки.  (EII, 150b).

/Реакционерът не е ексцентричен мислител, а е неподкупен мислител./

този е толкоз напред, че назад да бяга, ние напред да хвърчим не можем го стигна

най-голямата мъгла е в кошарите в които сами се туряме, желанието за деятелност ни „кара” бързо де вземаме страна / това е инстинкт който социалните инженери много кофти използват, а пък ние лесно се ловим/ – в повечето формирани фронтове трябва да влизаш „отстрани”, перпендикулярно – с оръжието на давила…

трябва много илюзии да загубиш, много болка и време да минат за да … разбереш

а то междувременно и животът минал – и … виждаш как тези след теб вършат същото и с нищо не можеш да ги спреш, щото не се чувате…

/ако беше друго Гадовете никога нямаше да имат тази „форматираща” сила…/

проблемът у нас е, че Изродите като минат – трева не никне – реакционерството тук е бузумно /невъзможно/, поради липса на предмет /единственото което може да ме вдъхнови е някакъв селски комунитаризъм, но днес той е илюзия/, то трябва да е съзидателно, а у нас без план, без спомен, без идея… поради липса на … история, е немислимо…

туй и другаде съм го писал за ситуацията – отпред Кур, отзад няма стена, а Нищо, което приближава…

 

както и да е – да се върнем 16-17 години назад, гласове и мелодии /и илюзии/ които не помним…

 

ПОБЕДАТА! За „Дясното“ и за „Долното“

 

I.

Политиката в България спря да бъде СБЛЪСЪК НА ИДЕИ,

и вече остана само един СБЛЪСЪК НА ТЕЛА.

 

ДУМИТЕ отдавна се изхабиха в напразното пустословие на хора, които не им вярват, засрамени се удавиха след всекидневното им изнасилване в медийния казан, мъртвата им кухост все още дрънчи само от устите на безмозъчни обезличени до безполовост политици, изцъклено пулещи се по някоя телевизия.

СЪЖДЕНИЯТА И СИЛОГИЗМИТЕ вече са безпомощни да изпълняват основното си предназначение да довеждат следващия ги до ИЗВОД, не могат вече да прикрият голотата на това, което искат да скрият с пътя си. ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ, ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА и ИНТУИЦИИТЕ лишени от дебелата сянка на някакъв ред и добрите нрави, без чието прикритие са изложени така неестествено на светло, вехнат и съхнат без да са способни да родят и едно смокиново листо за прикритие. За да остане накрая само празното дърдорене на Идиоти, които мислят не какво казват, а как да изглеждат умни.

ИДЕИТЕ осиротяха. Нямат Храм, нямат Дом, нямат Пътища, скитат налудно из главите на някакви объркани хора, и се питат “Какво правим тука?”. И заразени от състоянието в Света на хората бягат безцелно, блъскат се безразборно , взаимно си пречат, за да пропаднат забравени в Хаоса.

 

Това което ОСТАВА е един Панаир на ТЕЛА, които се движат като блъскащи се количики, на които шофьорите правят всичко друго, но не и да Мислят: “Аз” аджеба кой съм и защо съм тук?

Панаирът се върти движен от фундаменталното “разбиране”, че така е по СВЕТА и така ПРАВЯТ всички. Като лишени от ИДЕИ участниците “в движението” не могат да направят разликата, и си “мислят”, че този ОНАНИЗЪМ е половия живот по Света, и само с последните си проблясъци на Съзнание се чудят, защо аджеба нищо ТУК не може ДА ЗАЧЕНЕ.

В този напуснат от ИДЕИТЕ наш механичен до абсурдност Свят на ТЕЛА, вътрешния “интимен” двигател е инерцията да отвърнеш на удара. Само чрез него толкова дълго може да продължава маскарада да се правим, че играем Играта, “както правят всички по Света”. Той е физичен, примитивен и нашенски опит за перпетум-мобиле, като при нас засега държи най-дългия, неустановим засега “период на затихване”.

 

II.

В ПОЛИТИКАТА ИДЕЯ Е СПОСОБНА ДА РОДИ ТЯЛО.

 

В ЖИВОТА протичащ сред “десетте хиляди неща” човек няма безкраен набор от стратегии за справяне в обкръжаващото. Той може ИЛИ да тръгне ДА ТЪРСИ необходимото, като спре пред първото, и да се задоволи с него, както и да му върши работа, или надявайки се на Късмета и добрата Съдбата да продължи да търси ( чака) да намери по-добро; ИЛИ може да се опита ДА СЪЗДАДЕ това, от което се нуждае.

В ПОЛИТИКАТА обикновено човек още с появата си се оказва в положението да е затрупан с оферти, което решава основната му “стратегическа” дилема, и това го спасява от необходимоста да ходи до края на Света за да открие това, което ТЪРСИ или да го СЪЗДАВА. Той просто ИЗБИРА.

Има ситуации при които обикновено след най-различни колизии “Пазара” се разпада и се получава дефицит на политически ТЕЛА. Вакум обаче не се появява, защото бързо старите ТЕЛА биват заменени с нови.

Този “фокус” е възможен, защото тези политически ТЕЛА функционират чрез Света на ИДЕИТЕ, с който всеки един човек интимно е в съприкосновение и общение и чрез което той прави своите ИЗБОРИ. И когато едно политическо Тяло загине поради някаква си причина, то бива заменено от ново, породено от ИДЕЯ обединила някакви хора чрез общуване и довела ги до решение ДА СЪЗДАДАТ ново ТЯЛО, даващо възможност и на други да споделят техния ИЗБОР. Разбира се, не е необходимо условие някое старо ТЯЛО да се скапе и да направи място, за да се появи ново.

Просто когато има достатъчно граждански ТЕЛА споделящи една ИДЕЯ, когато я намират НЕПРЕДСТАВЕНА, те я ОБЕКТИВИРАТ в политическо ТЯЛО.

Просто ИДЕЯТА намира “своите” хора и се самосъздава в ТЯЛО.

Неговият живот зависи както от пригодността на ИДЕЯТА, така и от качествата на хората.

 

III.

В ПОЛИТИКАТА РЪКОВОДЕНА ОТ ИДЕИТЕ ЦЕЛТА НЕ Е ПОБЕДАТА,

А ПРОСТОТО ДА СИ.

Само варвари се сдружават в името на бъдеща Победа. Тяхната цел е бъдещата плячка.

Само Идиоти създават партийки за да могат да участват във властта. Тяхната цел е“ресурса”, който се преразпределя.

Единствено Уроди са тези, които веднъж ояли се при един, си създават партия за да доплават при друг, за да му кльопат на “по(-)бедната” трапезата, защото вече не могат да намалят апетита си. Тяхната цел е да не влезнат в затвора.

 

Какво означава “ДА СИ”, това ще рече просто да оставиш ИДЕЯТА чрез теб да покаже своята жизненост и приложимост.

Загуба няма, защото няма какво да се губи, просто нещата са потопени в естественост без усилие. Нещата ги правиш, защото не можеш да не ги правиш.

ИЗБОРЪТ на другите създава ПОБЕДАТА.

ИЗБОРЪТ на другите определя и Света в който живеят, а с това и Отговорността им.

Твоята Отговорност в случая стига само до границата на ПРЕДСТАВЯНЕТО на ИДЕЯТА.

 

ОТГОВОРНОСТТА ни днес е,

че пряпорецът е в калта,

ИДЕЯТА не е представена,

няма ТЯЛО, което да доведе до БЮЛЕТИНА в “тъмната стаичка”,

за да може просто да ИЗБИРАМЕ, за ДА СМЕ.

 

IV.

ЗА “ДЯСНОТО” И ”ДОЛНОТО”

 

Каква е таза ИДЕЯ, за която толкова съм се запритеснявал, че няма ТЯЛО, и не е представена?

Дали не е някаква “дясна” идея или някакво нейно “обединение”?

Не, не е, поне в тесния смисъл! Нека си се обединяват.

Или пък дали не е идеята за опасността от победа на “неформираните” социалисти.

Не! По-голяма победа от това, да загубят от десните НДСВ, ДПС и Диляна Грозданова и да си кадруват в МВР и Държавата незнам.

 

И тъй като тази ИДЕЯ не е “обединителна”, а и не искам да съм прът в колелата на славния челен русенски обеденителен опит, така добре възпят от поета, тя явно не е “дясна”, а тъй като основното й цел не е да спре “комунистите” от пътя им към властта, за който Филип Димитров така убедително говори, (но иначе Царя отначало бил надобро, и лошите егоисти от тогавашното СДС не подали ръка) тя не е и антикомунистическа, в строгия смисъл на думата.

Та след като не е “дясна” и ”антикомунистическа”, единственото с което остава да я определя е, че това е наистина една изключително “ДОЛНА” ИДЕЯ.

И на нея наистина и трябват едни “долни” хора, наистина и трябва едно “ДОЛНА” ТЯЛО.

 

Тази безсмислена “ДОЛНА” ИДЕЯ се нарича “ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО”.

Тя като думи е толкова много амортизирана, като предмет на разсъждения на академични многознайковци е така разпъвана, че като ИДЕЯ е направо чудо, че все още се търкаля по паважа.

Има ли нужда от ТЯЛО тази ИДЕЯ?

Не знам! Защото нейните истински поклонници са толкова малко, че нейната липса изобщо не е проблем за мнозинството, и явно всички се задоволяват от сурогата от политическо словоблудство, който се опитва да я замести.

 

И все пак, и все пак, дали тази ИДЕЯ може да събуди достатъчно ЕНЕРГИЯ в “критична маса” граждански тела за да се материализира в политическо ТЯЛО.

И какъв е смисъла от това ТЯЛО?

Да направи възможна ИДЕЯТА.

За да съществува една ИДЕЯ тук ДОЛУ тя изисква определени условия.

 

БЪЛГАРИЯ и нейното “общество” представляват неща подобно на стъклен аквариум пълен с пластмасови топчета. Глобализацията напуква стените, топчетата се разпиляват, няма и наченки на СОЦИАЛНА ТЪКАН, на нещо свързващо подскачащите “физически” тела. И как да има, като единствено ИДЕИТЕ са тези, които са способни да свържат физическите монади, а ТУК те не просто са “в липса”, но и са смешно безпомощни, защото не могат дори да одраскат плондера на нашенскато физическо тяло, с който то би трябвало да извършва операцията мислене.

 

КАК може да се ОСЪЩЕСТВЯВА ИДЕЯТА тук?

Поради абсурдността на заобикалящото, само чрез АБСУРД!

“ПАРТИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО” е оксиморон, но само с подобна “безсмислица” мога да изразя това от което имаме нужда. И то не, защото не владея ДУМИТЕ, а защото СРЕДАТА не може да бъде описана с непротиворечиви и логични съждения.

 

За да бъда ясен.

За Гражданското общество, ГРАЖДАНИНЪТ е “ТРАНСЦЕНДЕНТАЛЕН”, т. е. Той е негово условие.

Но у нас ГРАЖДАНИНЪТ е “ТРАНСЦЕНДЕНТЕН”, т.е отвъдопитен

 

Как се създават е граждани? е Идиотски въпрос.

Истинският Въпрос е има ли УСЛОВИЯ за съществуване на ГРАЖДАНИ?

 

И отговорът е НЕ.

Защото Системата е направена така, че да превръща всички в ПРЕСТЪПНИЦИ. Това са условията на света на телата без идеи, така тя се самовъзпроизвежда.

 

Тези които са “ГОРЕ”, т.нар. “елит” представят нещата като сблъсък “Ляво -Дясно”, като искат да внушат, че и у нас е същото както по Света.

Словесната лавина около “Дясното” е най-показателния пример за безсмислеността на говоренето в България.

Истинската ОПОЗИЦИЯ обаче вече не е “ЛЯВО- ДЯСНО”, защото нещата задълбаха, и ние сме пред прага на ХАОСА, където нещата започват с “ГОРЕ-ДОЛУ”.

 

Та, изпосталялото от празни приказки “ГОРНО” се сгромолясва с неизбежността на обреченост на ТЯЛО, изоставило и забравило ИДЕИТЕ.

А “ДОЛНОТО” все още се лута в нерешителността на собствената си внушена незначителност.

 

Какво следва?

 

 

87. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

87. днес е планетарен празник… денят на чичо ми VAN-я

пруст беше казал, че вече всички творци са гениални, никой вече не е просто даровит… още по негово време девалвацията на прилагателните е била в ход, днес думите са така амортизирани, че за да изразиш нещо ново, или да го откроиш особено, трябва да бъркаш в торбата с простащините…

като си мисля и те вече нищо не казват…

както и да е – това долу е поздрав по повод Повода и без съмнение е най-великото изпълнение на живо за всички времена /минали и бъдещи/ – спокойно можем да го турим като вечен поздрав…

слушал съм го стотици пъти /имало е дни по цял ден на репийт/ и не мога да му се наситя

86. Честит Празник

86. преди, в старите изгори Днес беше Празник

официалните празници бяха два – 31 август за чичо ми Van-я и днес 12 юли за Хенри Дейвид Торо

рядко на тази дата съм на компютър, щото по туй време кибича на село, но тази година се случи, та да го отбележим

от два месеца слушам изключително The Walker Brothers и Scott Walker,  и все ме сърби да ги/го пусна, тъй че по повод Празника

 

и едно любимо от Торо…

 

Както е с колежите, така е и със стотици други „съвременни достижения“ – илюзорното в тях преобладава, обективната полза не винаги е налице. Дяволът продължава да извлича немалка печалба от някогашния си дял и от по-късните си влогове в тях. Нашите изобретения често се оказват красиви играчки, отвличащи вниманието ни от сериозните неща. Те не са нищо повече от усъвършенствани средства за постигането на несъвършена цел – при това твърде лесно постижими, все едно да отидеш с влака до Бостън или Ню Йорк. Нямаме търпение да осъществим телеграфна връзка между Мейн и Тексас – обаче Мейн и Тексас може да нямат какво да си кажат. И да се озоват в затрудненото положение на оня човек, който изгарял от желание да се запознае с една знатна глуха дама, но когато й го представили и му подали слуховата й фунийка, разбрал, че няма какво да й каже. Нима главното е да се говори бързо, а не смислено? Стремим се да прокопаем тунел под Атлантика и да скъсим с няколко седмици разстоянието между Стария и Новия свят: ами ако първата вест, достигнала до жадното американско ухо, е, че принцеса Аделаида е заболяла от магарешка кашлица? В края на краищата оня, който препуска с една миля в минута, съвсем не носи най-важните новини – той не е нито евангелист, нито пък се храни с рожкови и див мед. Едва ли Летящият Чайлдърс е отнесъл и един чувал жито на мелницата.

Казва ми един познат: „Не мога да разбера защо не спестяваш – та нали обичаш да пътуваш; ако имаш пари, би могъл още днес да вземеш влака за Фичбърг и да се наслаждаваш на гледката.“ Само че аз съм по-мъдър – разбрал съм, че най-бързо стига тоя, който върви пешком. Затова тъй отвръщам на моя познат: „Дай да опитаме кой ще пристигне пръв. Разстоянието е тридесет мили, а билетът – деветнадесет цента, горе-долу една надница. Помня времето, когато на работниците по същия тоя път плащаха по шестдесет цента дневно. И тъй: тръгвам пеша и стигам, преди да се е стъмнило – случвало ми се е да вървя седмици наред. През това време ти ще си изработил дневната си заплата и по някое време утре, а може и още довечера, ако си съумял бързо да си намериш работа, ще пристигнеш на уреченото място. Вместо да се разходиш до Фичбърг, ще трябва почти цял ден да се бъхтиш тук. Така че дори железопътните линии да опашат целия свят, пак бих те изпреварил, а що се отнася до опознаването на страната и изобщо до добиването на подобен род опит, без съмнение ще те превъзхождам.“

https://liternet.bg/publish6/dtoro/life/w01.htm

каква файда от компа, като няма какво съществено да кажа; от електронни вестници и фейсове можеш да научиш само за … „треперещите ръце“ на канцлерката и мнението на глупаци за това, можеш и да провериш цената на билетите до несъществени дестинации, места осквернени от стада туристи, които мислят, че могат да компенсират липсата си на култура с пътуване до места където е имало култура преди те да ги посетят…